„Като брата си ще станат - силно да любят и мразят“, Христо Ботев, "На прощаване"
Крайно звучат думите на Христо Ботев. Като самият него. Като голяма част от гениите, така и поетът революционер има свой завет, оставащ за следващите поколения. Този завет притежава неподправимо прорицание и особен жар, подобаващи за енигматичната, покоряваща и харизматична личност. Прозрачни сме пред неговите очи. Той чете нашите добродетели и нашите дребни житейски грехопадения. Истинско изпитание е да издържиш на този огнен поглед, защото революционерът е нашият вътрешен, български самосъд. Като милеещ за родината патриот, той е мерило за любовта към отечеството. Отрицание и присмех над дребните души. Като четем завета му, разбираме колко още ни трябва, за да сме достойни за него. Ако не друго, той ни позволява да го преосмислим според собствения си духовен ръст, според своята съвест, според опита и морала си. Защото поетът винаги ни гледа от това пространство, наречено Вечност; от мястото, където са безсмъртните. Ние, потомците на Ботев, сме тези, които трябва да проумеем, че безгранчната любов към родианта е предопределила този „страшен, но славен път“ на борбата. Тази любов е по-велика от личния живот, по-силна от смъртта. Нещо, което много млади хора не могат или не искат да проумеят, поради различния си, по-модерен мироглед, нямащ нищо общо с този на много възрожденци, жертвали всичко в името на заветната цел – свободата на Родината. Като част от крайната личност на Ботев произтичат едни от най-красноречивите думи, с които се обръща към най-близките си хора. Така е в поемата му „На прощаване“: ....ела ме, майко, прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: свобода или смърт юнашка! Свободата сякаш изисква, налага и в крайна сметка предопределя съдбата на бунтовника. Той е готов за „смърт юнашка“. Затова иска неговият завет да бъде предаден от майката на невръстните си братя, защото те трябва: да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, ....да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, в земята, майко, черната! Чувствата, които горят у българския революционер – любов и омраза – за нас, българите, и до днес са останали като символ за жертвоготовността към Родината. Кaто символи на обичта към България и на омразата към поробителя. Затова той вярва, че братята ще изпълнят завета му и: Като брата си ще станат – силно да любят и мразят. Днес, години след изписването на тези думи, все още може да се усети страстта на поета, защото ние, потомците му, дори и далеч от идеалите му, все още сме запазили непримиримия му дух. Любовта и омразата не идват от небитието. Те се предават от поколение на поколение. Те са колкото различни една от друга, толкова и общи, защото те са движещият механизъм на колелото на живота през всичките столетия човешки прогрес.Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
422)