До моето първо либе - план конспект
1. Творческа история
- публикувана 1871
- първо заглавие е „Либето ми”
- с автобиографична нагласа
- през 1875 – включена е в Стамболова и Ботева стихосбирка
- не е известно на кого е посветена творбата
2. Жанр
- гражданска елегия, заради естеството си (граждански характер)
- лирическия герой изпитва противоположни чувства -> многолика
- монологична форма, но диалог със себе си
- лирически адресат (либето), пред което Аз-ът споделя разбиранията си за света
3. Анализ на заглавието
- заглавието не опровергава текста, защото любовта към отечеството е на преден план
4. Основни проблеми
а/ взаимоотношенията между:
любов – дълг
щастието в борбата
свободата
прекрасната смърт
б/ темата за любовта – в първите три строфи
в/ начални стихове
- мотивът за наранената младост, която не може да се изживее пълноценно в условията на робството; „забрави” – жест на искрено самоотричане
- онзи, който обича отечеството си, не може да бъде щастлив само с една интимна любов = робска действителност
- повторенията на повелителните форми: вътрешна борба = желание за превъзмогване на миналото, от друга страна се разкрива сблъсъка на двете чувства (любов и граждански дълг)
- питането към любимата разкрива дългът към поробения народ
- картината на страданието води до конфликта на революционера: любима, която не споделя възгледите му
5. Драматизъм (анти теза)
„Ти имаш глас чуден - млада си” – лирическият герой обича своето либе / възхищава й се, но робското страдание го възпира да се отдаде само на нея
6. Образ на любовта (VІ & VІІ строфа)
Извод: В тази творба, героят осмисля живота си от позиция на идеали
7. Причини, поради които лирическият Аз не иска да остане сам
- страданието на народа
- достойният човек има стремеж да постигне хармония в света, не само в дома
8. Представи за света
- хиперболично ( гора / шума / буря); „Картина на бурията” = всякаш всичко оживява
- бурия = борба, път към спасение от робството
- свят = осмислен трагично
- представа за смъртта = естетизирана (прекрасна)
- смърт = безсмъртие
9. Образ на смъртта
- нов поетичен образ на смъртта: саможертва – осмислена от героичния подвиг
- тип художествено изображение: реалистично
10. Финал
- поанта – предстазание
Извод:
1. Любовта в интимен план е интерпретирана като отрова / верига / робство за свободната воля на лирическия Аз = тази любов е невъзможна на фона на народното страдание (гласът на страдащите заглушава любовния)
2. Поривите на сърцето се обвързват с патриотичния дълг, пренебрегвайки личното щастие
3. Същинските ценности на човешкото съществуване се откриват не в интимно- битовото пространство, а където живота се осмисля с борбата
4. Израз на любов е израз на народната свобода