До моето първо либе - план конспект

1. Творческа история

публикувана 1871
първо заглавие е „Либето ми”
с автобиографична нагласа
през 1875 – включена е в Стамболова и Ботева стихосбирка
не е известно на кого е посветена творбата

2. Жанр

гражданска елегия, заради естеството си (граждански характер)
лирическия герой изпитва противоположни чувства -> многолика
монологична форма, но диалог със себе си
лирически адресат (либето), пред което Аз-ът споделя разбиранията си за света

3. Анализ на заглавието

заглавието не опровергава текста, защото любовта към отечеството е на преден план

4. Основни проблеми

а/ взаимоотношенията между:

любов – дълг

щастието в борбата

свободата

прекрасната смърт

б/ темата за любовта – в първите три строфи

в/ начални стихове

- мотивът за наранената младост, която не може да се изживее пълноценно в условията на робството; „забрави” – жест на искрено самоотричане

- онзи, който обича отечеството си, не може да бъде щастлив само с една интимна любов = робска действителност

- повторенията на повелителните форми: вътрешна борба = желание за превъзмогване на миналото, от друга страна се разкрива сблъсъка на двете чувства (любов и граждански дълг)

- питането към любимата разкрива дългът към поробения народ

- картината на страданието води до конфликта на революционера: любима, която не споделя възгледите му

5. Драматизъм (анти теза)

„Ти имаш глас чуден - млада си” – лирическият герой обича своето либе / възхищава й се, но робското страдание го възпира да се отдаде само на нея

6. Образ на любовта (VІ & VІІ строфа)

Извод: В тази творба, героят осмисля живота си от позиция на идеали

7. Причини, поради които лирическият Аз не иска да остане сам

страданието на народа
достойният човек има стремеж да постигне хармония в света, не само в дома

8. Представи за света

хиперболично ( гора / шума / буря); „Картина на бурията” = всякаш всичко оживява
бурия = борба, път към спасение от робството
свят = осмислен трагично
представа за смъртта = естетизирана (прекрасна)
смърт = безсмъртие

9. Образ на смъртта

нов поетичен образ на смъртта: саможертва – осмислена от героичния подвиг
тип художествено изображение: реалистично

10. Финал

поанта – предстазание

Извод:

1. Любовта в интимен план е интерпретирана като отрова / верига / робство за свободната воля на лирическия Аз = тази любов е невъзможна на фона на народното страдание (гласът на страдащите заглушава любовния)

2. Поривите на сърцето се обвързват с патриотичния дълг, пренебрегвайки личното щастие

3. Същинските ценности на човешкото съществуване се откриват не в интимно- битовото пространство, а където живота се осмисля с борбата

4. Израз на любов е израз на народната свобода