“Как ще живеем, ако не гоним измамата” - “Мечтатели” – Елин Пелин (Есе със свободна аргументация)
Колкото и да се опитваме, не можем да живеем само с хляб. Животът ни без да “гоним измамата” е немислим. Именно мечтите са тези, които ни правят щастливи. Те ни карат да се събуждаме и да лягаме с усмивка. Точно тази лъжа ни помага да преглътнем суровата действителност и да се потопим в един мечтан, нереален, но перфектен свят, а именно света на мечтите.
И ето, че не всеки ден е “розов”. Има дни, които са отвратителни и само “измамата” под формата на надежда, ни кара да си мислим, че утре ще е по-добър и по-различен от днешния ден. И въпреки, че животът ни тече монотонно, ние продължаваме да вярваме, че утре ще е различно, т.е. продължаваме да лъжем себе си, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешният.
А какво щеше да се случи, ако осъзнаехме, че сме смъртни? Най-вероятно това би довело до Апокалипсис, защото всеки щеше да гледа да изкара колкото да напълни стомаха си и нищо друго нямаше да го интересува. “В края на краищата всеки умира!” – това оправдание за окаяното положение, в което би изпаднало човечеството, би се чувало на всеки ъгъл. Благодарение обаче на “измамата”, че сме вечни всеки се “трепе като луд” и пести пари сякаш те ще му помагат да излъже смъртта.
Измамата ни помага да обичаме. Ами да! Ето например приятелят ми, който много харесва едно момиче и въпреки, че тя не му обръща внимание, той продължава да се самозалъгва, че това не е така. Когато го подмине на стълбището, без да го поздрави, той казва, че сигорно тя не го е видяла, а когато я заговори и тя го отблъсне оправданието му пред самия него си е, че сигурно днес и е лош ден. Така той чрез “измамата” продължава да живее в един романтичен “сериал”, в който той – славният герой чака любимата.
Тези, които не изживяват живота си като част от някой любовен сериал също “гонят измамата”. Това са например, всички онези, които са си поставили някаква голяма цел в живота и дават мило и драго да я постигнат. Именно надеждата за успех ги кара да ес трудят непрекъснато, за да достигнат до нещо, от което в повечето случаи изобщо не се нуждаят. Така измамата им дава смисъл на живота.
И накрая май излиза, че нито работникът, нито любовникът, нито всеки един от нас може да живее без надеждата и мечтите си. С гоненето им, ние правим монотонното си ежедневие по-пъстро, по-интересно и по-поносимо.
