Югоизточен район на България - част 2
Като туристически ресурс изпъкват долните течения на реките Ропотамо, Велека и Резовска.
Водните ресурси на региона са представени и от крайбрежните езера Бургаско, Атанасовско, Поморийско, които се използват за риболов, добив на морска сол и за промишлени цели.
На територията на региона има и множество минерални извори. В по-голямата си част те се използват за балнеолечение. С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево /Бургаско/, Сливенските бани, Кортен /Новозагорско/, Стралджа, Ст. Караджа /Ямболско/ и др. През последните 5 години значителна част от водите им се бутилира /Ст. Караджа и др. /.
Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и т. н.
5. Почвени ресурси. Разнообразието от релефни форми, климатичните условия и водните ресурси са предопределили и значителното разнообразие на почвените ресурси. В Югоизточния регион са разпространени следните почвени видове:
А/. Канелени горски почви. Те са преобладаващи в територията на региона както в северните, така и в южните му части. Срещат се излужени, оподзолени и други техни разновидности, отличаващи се по своята плодородност. Върху тях се отглеждат лозя, тютюн, бадеми.
Б/. Смолниците са разпространени в задбалканските котловини и Бургаската низина. Върху тях се отглеждат зърнени култури, лозя, овощия, слънчоглед, захарно цвекло и някои други технически култури.
В/. Алувиално-ливадните почви се намират по заливните и надзаливни тераси на реките. Върху тях се отглеждат предимно зеленчуци и овощни култури.
Г/. Делувиално-ливадните почви също са разпространени по речните тераси и върху тях се отглеждат орехи, бадеми, тютюн и други култури.
Д/. В Странджа /рида Босна/ се срещат жълтоземи, върху които виреят най-добре дъбови гори и тревни видове, служещи за естествен фураж на животните.
Поради нерационалното използване на земеделската техника в миналото, в Стара планина и Странджа значителни площи са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи. Днес регионът разполага с 6340000дка обработваема земя, като през последните 10 години тя е увеличена, поради разширяването на частния сектор в земеделието. Средно на 1 жител в региона се падат 7,6 дка обработваема земя, като по този показател регионът отстъпва единствено на регионите от Северна България. Това от своя страна е важен фактор за селскостопанската му специализация.
6. Горските ресурси в Югоизточния регион са силно ограничени. През Средновековието територията му е покрита с гъсти дъбови и букови гори, които след Освобождението са унищожени в по-голямата си част. Днес ограничени горски масиви са запазени само в Стара планина и Странджа, но промишленото им значение е малко. В региона се намират около 11% от запасите на дървесина в страната, но на него се падат едва около 10% от добиваното количество, което е доказателство за недоброто качество и структура на горите. Основни дървесни видове са букът и дъбът. В Странджа се среща източен дъб, зеленика и други топлолюбиви дървесни видове.
Над 2/3 от дървесните запаси в региона се намират на територията на Бургаска област и в тази връзка в Бургас е застъпена дървообработващата промишленост /производство на паркет, мебели и др./. По долините на реките, вливащи се в Черно море, се развиват влажни гори, които са важен туристически ресурс.
Югоизточният регион разполага със значителни запаси от естествена тревна растителност, служеща за паша и естествен фураж. Пасищата заемат обширни територии в южните части на региона, където е развито и пасищното овцевъдство. Регионът разполага с около 20% от естествените пасища в страната.
Флористичното богатство в региона е представено и от някои редки защитени видове влаголюбиви растения /водните лилии на река Ропотамо и др./. Те са важен туристически ресурс и част от природно-туристическия комплекс на Черноморското крайбрежие.
В Югоизточния регион живеят 829627д. или около 10% от населението на България. През последните 10 години неговият брой намалява с около 35000д., основно поради емиграциите към Турция и застаряването на населението в някои общини на Ямболска, Сливенска и Бургаска области. Най-слабо е намалението на жителите на Сливенска област, което се дължи на по-ниската им миграционна подвижност.
Намаляването на населението в региона започва още от началото на XIX век, когато от тази част на страната се изселват жителите на около 150 села към Украйна и Молдова. След Първата световна война в региона се заселват значителен брой бежанци от Егейска Тракия и Македония, но това не променя слабата населеност на територията му. През периода 1934-1989г. населението нараства с около 270000д., основно поради привлекателността на Черноморското крайбрежие.
Днес жителите на региона са неравномерно разпределени под влиянието на политически, стопански и чисто демографски фактори. Над половината от тях живеят на територията на Бургаска област, докато в Ямболска област живеят едва 20,5%.
Средната географска гъстота на населението е 56,6д./км2 или тя е значително под средната за страната. Най-голяма е стойността й в Сливенска област /над 65д./км2/, докато най-слабонаселена е територията на Ямболска област - около 50д./км2. Южните части от региона /в Ямболско и Бургаско/ се характеризират с гъстота на населението си под 20д./км2 /общините Малко Търново, Царево и др./. Това се дължи както на дългогодишното негативно влияние на границата с Турция, така и на влошената им транспортна достъпност.
С максимална гъстота /около 900д./км2 / е Ямболска градска община, което е отражение на концентрацията на стопански, административни и културни функции на града в миналото. Висока концентрация на население има в Бургаска, Сливенска и Айтоска общини.
Различните природни и стопански условия в отделните административни области от региона определят и значителни различия в разпределението на населението им по височинни пояси. Така например основната част от населението на Бургаска област обитава територии с надморска височина до 100м, докато в Сливенска област населението е концентрирано във височинния пояс 200-300м.
Поради по-големите възможности за намиране на работа днес продължава концентрацията на населението в градовете, където вече живеят 68% от жителите на региона.
Населението се характеризира с относително по-благоприятна полова структура, което се дължи на етно-културният му облик и стопанската специализация на територията. Делът на мъжете е 49,2% и е по-голям от този в страната. В Ямболска област делът на мъжете е над 50%, което е следствие основно на миграциите.
Населението на Югоизточния регион разполага с по-големи възпроизводствени и трудови възможности в сравнение с други региони от страната. Това се доказва от състоянието на възрастовата му структура: делът на лицата под 16 години е около 20%, докато относителният дял на лицата в пенсионна възраст е под 25%. С най-благоприятна /млада/ възрастова структура е населението в Сливенска област, което се характеризира и с по-голяма плодовитост. С максимално влошена възрастова структура е населението в Ямболска област, където делът на пенсионерите е около 27%. Имайки предвид тази кратка характеристика на ВС на населението, като общини с изчерпани демографски и трудови ресурси могат да се посочат Болярово, Малко Търново, Стралджа, Сунгурларе и Тунджа, докато с най-запазени демографски ресурси са общините Бургас, Несебър, Сливен и Ямбол.
Състоянието на полово-възрастовата структура на населението в региона е до голяма степен в зависимост от етническата му структура. В краят на 80-те години делът на етническите турци в Бургаска област достига над 11%, а в Сливенска област- около 7%. Днес делът на тази етническа група достига над 14% в Сливенска, над 13% в Бургаска и едва 2,6% в Ямболска област. Регионът се отличава с относително висока концентрация на циганско население, чийто дял достига около 4% от населението в Ямболска, 8% в Сливенска и 4% в Бургаска област. На територията на Югоизточния регион живеят около 11% от турците и почти толкова от циганите в страната. Това до голяма степен определя цялостното развитие на тази част от България. То влияе и върху състоянието на образователната структура на населението в региона, която е значително по-неблагоприятна /висок дял на неграмотните и лицата с начално и основно образование/ в сравнение с други региони от страната.
Етно-културните особености на населението в региона и възможностите му за трудова реализация /морски транспорт, туризъм, ХП и др./ определят и някои особености в естественото му възпроизводство. Нивото на брачност (4,1‰) е по-ниско от средното за страната, а разводимостта (1,1‰) е сред най-високите.
Благоприятната полово-възрастова структура, особеностите в етно-културния облик и трудовата заетост на населението са основните фактори, определящи и относително високата му раждаемост (8,7‰). Стойностите й са сред най-високите както в градовете (9,3‰), така и в селата (7,6‰). Над 50% от децата се раждат в Бургаска и Сливенска община, докато в общините Малко Търново, Болярово и Приморско се раждат общо под 90 деца през последните няколко години. С максимални относителни стойности на раждаемостта са общините Руен, Котел, Царево, Айтос и Твърдица, докато минимална е раждаемостта в общините Тунджа и Болярово.
Относително благоприятната полово-възрастова структура на населението от региона определя и сравнително ниската му смъртност. През 1998г. стойността й е 13,9‰ (10,6‰ в градовете и 20,6‰ в селата). Най-ниска е смъртността в Бургаска област, поради наличието на специализирани здравни заведения в град Бургас и по-високата здравна култура на населението. Това е и във връзка с тенденциите и стойностите на детската смъртност в региона (17,4‰), която е сред най-високите в страната.
Като подтвърждение на влиянието на полово-възрастовата структура върху естественото възпроизводство на населението в региона може да се посочат и сравнително най-малките отрицателни стойности на естествения му прираст (5,2‰), като в градовете от региона те достигат 1,3‰, докато в селата естествения прираст е 13,0‰. С максимални отрицателни стойности на естествения прираст изпъкват общините Болярово, Средец и Малко Търново, чието население е в най-напреднал стадий на застаряване.
През последните 10 години населението в региона се отличава и с относително висока миграционна подвижност (около 7%), което се дължи на емиграциите на етнически турци. През този период са емигрирали около 25000д. български турци. Сред вътрешните миграции преобладават преселванията между градовете в региона. През последните 10 години се отбелязва нарастване на миграциите от градовете към селата, а миграциите от селата към градовете вече са ограничени до минимум, поради липсата на демографски ресурси в селските райони.
На територията на Югоизточния регион живеят 9,7% от заетите в стопанството на страната и 11,7% от безработните. Регионът се отличава с минимален брой на незаетите работни места /едва около 500 в края на 1998г./. Все още максимална е заетостта в промишлеността (над 35%), селското стопанство (около 20%) и транспорта (около 10%). Тази структура на заетостта е следствие от стопанската специализация на региона в отрасли като нефтохимия, морски транспорт и др.
Страница 1Страница 2 Страница 3 Страница 4 Страница 5
