"Август"
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото,
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване - няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите
ще протегне своето мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена
нека друг мине да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с този скитник - сърцето
всичко друго е пясък и пяна, и сол,
с която ни залъгва морето.
Главен герой в стихотворението е скитащият човек, който е раздвоен между родното и чуждото - стоящ на пътя. Той е примамен от морето - символ на безкрайното, непознатото, но в същото време е символ на рискованото, преходното и несигурното.
Открояват се два мотива - този за пътя и за избора на лирическия герой. Той осъзнава, че чуждото е непознато, затова го сравнява с морето, а това, което остава, което за героя е “пристан и заслона” е родното място - камъка, чрез който се градят основите. Той се намира в ситуация на безизходица, защото го тегли родния дом - той е опората за него. С тревога и болка осъзнава, че е време да реши по кой път да тръгне, защото е уморен да скита по чуждите места.
Но се откроява и друг мотив - този за времето. Болезнената му равносметка, че все пак времето минава и тече много бързо, а с него и младостта също. Че времето е мерната единица на всичко и идва момент, когато е късно - всичко се е разрушило, потънало е в забрава и ще трябва тухла по тухла да го съградиш отново. Не случайно за заглавие на стихотворението авторът е избрал именно - “Август”. Това е един от месеците, в края на който започва есента. През месец август той е в родното си място, а когато реши да тръгне ще започне есента, тогава ще угаснат тревите, които са символ на живота. Създава се усещането, че животът на чуждо място всъщност не е живот, че тръгнеш ли по този рискован и несигурен път наистина “няма завръщане”.