"Първите впечатления при срещата с Новия свят" - съчинение разсъждение
При първото си съприкосновение с Новия свят, пътеписецът е впечатлен от задъхания ритъм на живот, от непрекъснатото движение, от пъстротата и многообразието, с което го посреща Америка. Наблюдателен, любознателният пътешественик и демократ, открива и друга страна в живота на американеца. Динамиката обезличава човека, стеснява духовния му хоризонт, а техническият прогрес се превръща в заплаха за неговото съществуване. Всичко това тревожи хуманиста и го кара да се замисли за бъдещето на хората.
След вълнуващо пътуване сред океана, Алеко Константинов най-сетне доближава с корабчето си до американския бряг. Първите му впечатления при срещата му с Новия свят са от динамичния и забързан начин на живот на американците. Той е възхитен от “вавилонското”, “трескаво, бясно” движение, което вижда от пристанището, защото то е много по-различно от това в Европа. Друго нещо, което спира погледа на автора още с пристигането му, е напредналата индустриализация, “грамадните фабрични постройки”, “колосалният Бруклински мост”. Но като природен любител и хуманист, Алеко се тревожи за природата там, смутен е от “димните пластове над този град” и от неблагоприятното бъдеще за човечеството. Хората изглеждат нищожни и незначителни спрямо дълбоко навлязлата технология в живота им. Авторът дори ги описва като “микроскопични двуноги животинки”, за да докаже духовната им изостаналост. Самият Бруклински мост е ибгърнат в мъгла, “като че дреме”, докато по него “сноват хиляди янки” и тренове. Чрез него писателят изобразява живота на американците. Още с доближаването до брега на Новия свят, хуманистът вижда, че начина на живот там е изпълнен с динамика, забързаност, но е и духовно изостанал и “обвит в мъгла” и при срещата си с митничаря още повече се уверява в това.
Алеко е дълбоко обиден и разочарован от невежеството и плитките знания на чиновника. Той никога не е и чувал за страна като България и в крайна сметка записва всички българи като турци. Така разочарованието на автора от Америка все повече нараства. Но то отново се заменя с възхищение при разходката му по Бродуей.
Още от началото Алеко сравнява тази улица с най-красивата и оживена в Европа. Великолепната архитектура веднага привлича погледа му. Дори я описва като “една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцующа балерина”, за да подчертае оживеността й и възхищението си. Но тук демократът отново забелязва, че забързаността на хората в Америка ги прави бездушни. Стремежите им са твърде ниски. Всеки се старае да построи колкото се може по-висока и изящна сграда от съседа си, вместо да иска да е на по-високо духовно ниво.
В крайна сметка Алеко съзнава, че хората в Америка се движат от напредналата индустриализация и технологии в живота им, докато духовността им е силно изостанала спрямо европейците. Затова авторът е раздвоен в чувствата си – възхищение и разочарование.