Еукариоти и прокариоти
Вид – група индивиди , които имат общи белези , размножават се помежду си и дават плодовито поколение.
Биологично разнообразие – съвкупността от всички живи организми
Таксон – всяка група , формирана в резултат на обединяването на организмите по общи белези и родствени връзки.
Основните таксони при класификацията на организмите са: вид , род , семейство , разред , клас , отдел (при животните тип) и царство.
Петте царсвта са :
- Растения
- Гъби
- Животни
- Царство Предядрени едноклетъчни организми (прокариоти)
- Царство Същинско ядрени едноклетъчни организми (еукариоти) .
Еукариотни (предядрени) организми
Обща характеристика на предядрените организми – организми, при които наследственото вещесто е разположено в цитоплазмата на клетката и не е ограничено от нея с мембрана. Обединени са в царство Монера.
Устройство :
- Цитоплазмата е полутечна среда с много сложен състав , в която се извършват всички жизнени процеси. В нея е разположено наследственото вещество – ДНК (съдържа програмата за цялостното съществуване на клетката) .
- Рибозомите са малки плътни частици, които се намират в цитоплазмата. Те са клетъчни органели , в които се произвеждат всички белтъци на клеткака
- Клетъчна стена – Тя е плътна обвивка намираща се над клетъчната мембрана. Тя придава формата на клетката и я защитава от механично увреждане.
- Слизеста капсула – На някои организми тя помага да се прикрепят за повърхности , на други – да плуват или да се слепват по няколко в групи и да образуват колонии.
Прокариотни организми
Хранене при прокариотите – самостойно , несамостойно и смесено
Дишане – безкислородно (анаеробно) , а други кислородно (аеробно) .
Отделяне – чрез цялата си повърхност
Размножаване – безполово , чрез делене (наследственото ве-во се удвоява и се разпределя в дъщерните клетки ) клетките се делят на всеки 15-30 минути.
Движение – около половината са подвижни. Някои се носят пасивно от водата , а други активно с помоща на специални органели – камшичета , или други приспособления.
Значение – Еукариотите не биха могли да съществуват без прокариотите. За разлика от тях прокариотите моат да съществъват самостоятелно.
Прокариотните организми се делят на две групи – архебактерии и бактерии.
Архебактериите населяват Мъртво море и места с висока соленост , температура и киселинност. Те образуват отровния газ метан .
Бактериите са най голямата и разнообразна група прокариотни едноклетъчни организми. Те са разнообразни по форма и начин на хранене едноклетъчни организми , които имат цитоплазма , ДНК , рибозоми , клетъчна мембрана и клетъчна стена.
Бактерии
Хранене при бактериите – Самостойно , несамостойно , а някои се хранят с умрели а други с живи организми.
Дишане – Безкислородно и кислородно
Отделяне – чрез цялата си повърхност
Размножаване – чрез делене
Движение – някои са постоянно прикрепени , други могат да се прикрепят чрез слизеста капсула или чрез власинки, но могат да си движат и актино.
Преспособления за преживяване на неблагоприятните условия – спори
Цианобактерии
Хранене – самостойно
Съдържат – хлорофил и червени и сини багрила
Разпрстранение – широко разпространени , срещат се в солени и сладки води , по камъни , по кората на дърветата , във влажна почва , по скали в пустинята.
Значение – обитавали са земята преди милиарди години, те са първите създатели на кислородната атмосфера, някои видове произвеждат хранителни вещества.
Някои цианобактерии са отровни.
Протиста
Обща характеристика на същинскоядрените организми (първаци / протиста) – едноклетъчни огранизми коитно имат ядро. Изградени са от една единствена клетка. В нея се извършват всички основни жизнени процеси.
Устройство :
- Клетъчни органели – телца с различно устройство и функция
- Ядро – клетъчният органел , в който е събрано ДНК-то на клетката.
Хранене при протистата – основно несамостойно хранене, но има и такивакоито се хранят и самостойно
Дишане – повечето дишат аеробно (кислородно)
Начин на живот – подвижен , прикрепен , свободен , паразитен
Клетъчни органели за движение – лъжекрачка , ако са по дълги от ½ от дължината на кожичката се наричат камшичета , а ако са по- къси – реснички
Присопособяване към неблагоприятни условия – чрез образуване на цисти
Местообитание – населяват сладки , солени , и полусолени вододеми. Някой живеят на повърхността на вододемите , други на дъното , а някой на дълбочина до 1000 м.
Тип кореноножки
Лъжекрачка = псевдоподи
Хранене – обикновената абема се храни с едноклетъчни водорасли , бактерии , по – дребни от нея първаци и дребни хранителни частици. Тя ги обгражда с лъжекрачката си. В образувалото се мехурче от цитоплазмата навлизат храносмилателни сокове. Мехурчето се нарича храносмилателна вакуоа.
Дишане – кислородно
Отделяне – през цялата повърхност на клетката.
Свивателна (пулсираща ) вакуола – мехурче което се изпълва с излишната вода, свива се и я изхвърля извън клетката.
Размножаване – безполово , като се дели на две.
Обикновената амеба служи за храна на дребни сладководни животни.
Има такива амеби които причиняват тежки заболявания.
Местообитание – Повечето са морски обитатели. Населяват сладководните водоеми в торфените блата. Морските кореноножки са чат от планктона.
Тип камшичести
Хранене – зелената еуглена се храни самостойно . Има специален клетъчен органел който съдържа хлорофил. Нарича се хроматофор.
Дишане – когато условията са неблагоприятни за фотосинтеза, зелената еугелна получава енергия от натрупаните резервни храни. Тя има кислородно дишане.
Отделяне – зелената еуглена отделя като обикновената амеба – чрез цялата си повърхност.
Размножаване – безплово. Първо ядрото се разделя на две , после клетката се разделя по дължината си. Камшичето и очното петно остават в едната от новите еуглени, а другата образува ново камшиче и очно петно.
Видово разнообразие – типът камшичести се дели на две големи групи – растителни и животински.
1 Растителните се хранят самостойно и фотосинтезират. Живеят в сладководни и соленоводни басейни. Когато количеството им е голямо, водата започва да става изумруденозелена, това се нарича “цъфтеж на водата”.
2 Животинските камшичести имат несамостойно хранене и не могат да фотосинтезират. Живеят в сладководни и соленоводни басейни. Те са часто от планктона. Сред животинските камшичести има и паразитни видове. Техни гостоприемници са едрите гръбначни животни.
Тип ресничести
Хранене –храни се с много по- дребни от него първаци и хранителни частици. В предната му част , на точно определено място, наречено клетъчна стена , мембраната лесно се вгъва навътре и образува храносмилателна вакуола.
Дишане –Кислородно
Отделяне – през цялата си повърхност
Размножаване – безполово , като се дели в равнина.
Местообитание –сладководни или морски обитатели. Някои живеят и във влажни почви.
Сравнение
|
Царство монера |
Царство протиста |
||||
|
Архе-бактерии |
Същински бактерии |
Циано- бактерии |
Кореноножки |
камшичести |
ресничести |
Клетъчна мембрана |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Клетъчна стена |
Имат |
Имат |
Имат |
Нямат |
Нямат |
Нямат |
Цито-плазма |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
ДНК |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Ядро |
Нямат |
Нямат |
Нямат |
Имат |
Имат |
Имат |
Рибозо-ми |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Имат |
Органели за движение |
Нямат |
Някои имат |
Нямат |
Имат |
Имат |
Имат |
Други органели |
Нямат |
Нямат |
Нямат |
Имат |
Имат |
Имат |
Хранене |
Самостойно и несамостойно |
Самостойно и несамостойно |
Самостойно |
Несамостойно |
Самостойно и несамостойно |
Несамостойно |
Дишане |
Кислородно и безкислородно |
Кислородно и безкислород-но |
Кислородно |
Кислородно и безкислородно |
Кислородно и безкислород-но |
Кислородно и безкислородно |
Отделяне |
През цялата си повърхност |
През цялата си повърхност |
През цялата си повърхност |
През цялата си повърхност |
През цялата си повърхност |
През цялата си повърхност |
Размно-жаване |
безполово |
безполово |
безполово |
безполово |
безполово |
безполово |