Одата на Паисии - Между мрака и светлината
Епиграф - да допълни коя част от живота на Паисии ще е център от живота на Паисии.
1 част - увод
(просто на Атон и манастира в който ще твори)
- Послaние на текста- че дори и малката светлина може да промени - победи
мрака.
- Монаха- един(неизвестен); тъмен(в черни дрехи- незнаен, неизвестен); няма за цел да бъде известен;
- Началната картина въвежда във времето и пространството на създаването на Историята;
- В цялата картина властва тъмнината и мрака и в този план са и щрихите от образа на Паисии- ,,един”(неизвестен) ,,тъмен”; ,,непознат” –допълват идеята за незнанието като мрак за душата.
2-ра част
- конец- край ; житие- живот (игра на думи от вазов)
- Нов живот- слагане на венец- вечен живот
- Плеоназъм- ненужно многословие
- 2-та част представя момента на завършването на труда;
- Разколебават се очакванията, че този труд е каноничен;
- Краят (конец) му поставя началото на нов живот- възраждане на българския дух;
- Чрез плеоназъм се доказва значимостта на това дело и се сравнява с Божието слово дадено на хората;
- Паисии и неговата история са поставени между мрака и светлината, между хаоса и света (космоса);
- Чудото, което извършва е, че превръща българите от род в народ
3-та част
- Представя съдържанието на предговор на историята и коментира идеята за гордостта да си българин и безумието да се отричаш от своя род;
4-та част
- Представя същинската част на историята, назовавайки важни личности и събития от нея;
- Основното послание съвпада с послеписа на Паисий, че словото е знания ; (четете знайте )
- Книгата е назована като ,,Божия благодат” и е способна да сътворява чудеса (млади- прави мъдър, а стария- млад )