Девиантно поведение на деца и ученици със СОП
І. Що е девиантно поведение
Поведението на човека е социално обусловено. Всеки човек живее в общество и се формира в и чрез него. Намира се в малки социални групи,които оказват влияние върху него. В тях той изпълнява различни социални роли. Те имат значение за формирането на неговата личност.
Девиантното поведение разчупва макро обществените норми и зачита само нормите на отделната субкултура. Отклоненията съпътстват човешкото развитие и се откриват в най-разнообразни форми на изява. Представляват сложен конгломерат от заболяванивания, психически разстройства, физически недостатъци, изоставане в интелектуалното,речевото или общото психосоциално съзряване на индивида. Тяхната диференциация е в 2 основни групи:
- отклонения в индивидуалното развитие
- отклонения в социалните отношения
Девиацията, това е отхвърленото, нежеланото, неодобряемото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение.
ІІ. Фактори оказващи влияние за появата на девиантно поведение
- семейството
- училището
- приятелската среда
- средствата за масова информация
1. Семейството
То е първото социално обкръжение на личността. Особено силно е възпитателното влияние на родителите, братята, сестрите и роднините в ранното детство. Чрез общуването се изграждат представи и нагласи, овладяват се норми и правила на поведение. В семейството индивида формира впечатления за себе си и за другите. Връзката между дете - родител има драматично значение за детето. Тя може да му помогне да стане това,което то иска да стане,но може и да причини много болка, отчаяние, несигурност, враждебност и по трагичен начин да се отрази на неговия живот. Особено децата с физиологични и психически проблеми към тях негативизма е най-силно изразен. Семейството може да приеме или да отхвърли социалните норми. В семейства с отрицателна социална ориентация се появява негативна насоченост,която след това се прехвърля в учебната среда на детето. Изразява се чрез агресивно поведение, самоизолация, отхвърляне, спад на интереса към учебната дейност, зачестяване на отсъствията от учебните занятия. Изключително важно при такива деца е поведението на родителите спрямо тях на принципа ''приемане-неприемане'', ''свобода-контрол'', ''диктат-опека'' и ''конфронтация-сътрудничество''.
2. Училището
Училището заема важно място сред факторите влияещи върху развитието на девиантното поведение. Истината е, че в училищната среда съществуват редица негативни предпоставки като:
-недостатъчен педагогически опит или нежелание да се подпомагат учениците(най-често това са изоставащите ученици, децата със специални потребности).Това им влияе негативно и води до подтиснатост и неувереност в себе си и в собствените възможностти. Поради това, че не притежават знания като останалите, те са подложени на изолация или самоизолация и много трудно изграждат приятелски взаимоотношения с връстниците си.
- създаване на неформални,воюващи помежду си групи,в които се повишава влиянието на лидера. В подобни групи децата със специални образователни потребности са аутсайдери.
-смяната на едно училище с друго в повечето случай носи негативно влияние спрямо''новия''ученик. Това кара родителите да търсят нови училища и да бъдат премествани от едно в друго. Освен това,често допускани грешки са:
- избор на ''любими” или ''трудни'' ученици
- налагане на неоснователни наказания и поощрения
- омаловажаване на детските усилия и умения
- незачитане на личността на ученика
3. Приятелската среда
Приятелската среда също може да се окаже негативен фактор за развитието на девиантно поведение, както при децата в норма, така и при тези с физически или психологически проблеми. Всеки член на групата се намира под наблюдението, контрола и оценката на останалите членове и всеки трябва да спазва определени норми и правила на поведение, отговарящи на интересите на групата. Поради огромното желание да бъде член на групата, както и поради страха от пренебрежително отношение и подигравки, различното дете (бъдещият девиант) взема решение да спазва всички групови норми. В други случаи това пренебрежение кара децата да се затварят в себе си и самоизолират, а в предучилищна и училищна възраст това води до негативни последици за ''различното'' дете.
4. Средства за масова информация
Тези средства играят ролята на инструмент за социализация и възпитание. В много случаи ценностната система на медийте е принизена с преобладаването на насилие и отричане на правните ценности на обществото. Когато голяма част от аудиторията са деца ,които все още не са укрепнали психически, това води до преориентация на ценностите и до т.нар. ''емоционално изключване''. Всичко представено се приема от децата като нещо нормално и може да предизвика трайни страхови и невротични прояви (страхове, агресивно поведение)
Това е най-често характерно за деца с емоционално лабилна психика и склонност към асоциално поведение, в резултат на което да се развият трайни девиантни нарушения.
ІІІ. Девиантното поведение като резултат от разстройства в следствие на физически недъзи или физиологични нарушения
Сериозните вродени или рано придобити недостатъци на децата със специални образователни потребности определят развитието им. Патологичното състояние дава отражение върху психофизическото и социалното формиране на индивида. Биологичните дефекти и соматичните заболявания на тези деца се превръщат в психологически дефицит. Това пречи за формирането на социалните им качества и се явява пречка за тяхното пълноценно социално функциониране.
''Дефектните деца'' имат усещането за непълноценност както в учебната среда, така и извън нея. Те променят отношението към себе си и към околните, изграждат негативни личностни качества като:
- агресивно поведение
- отчуждение
- подтиснатост
- депресивност
Тези качества се проявяват и формират най-често в условиата на учебната дейност , защото в нея се сблъскват най-пряко с трудностите. Децата стават необщителни и много трудно се адаптират към социалните условия на живот.
ІV. Видове прояви на девиантност
В ежедневието на децата могат да се срещнат следните прояви на девиантност:
- В отношението им към хората
- Отношението им към заобикалящата ги предметна среда
- В отношението на децата към самите себе си
1. Безразличието
Най-разпространената форма на социална девиация. То се изразява в пренебрегването на чуждата нужда и може да се срещне навсякъде. В училището проблемното дете е на по-заден план, изолирано в много случаи от групата, от учителя. Усещайки това тези деца реагират по два начина: затварят се в себе си, не търсят контакти със съучениците си или реагират агресивно с цел да привлекат внимание и да покажат, че изпитват необходимостта от същата тази подкрепа,която се оказва на останалите деца в норма.
2. Вербална агресия
Тя е друго проявление на девиация като тук не се гледа на другия като на чужд, а като на ненужен, пречещ и досаждащ субект. Тук вече не се пренебрагва, а се изразява определено недативно отношение. Заедно с вербалната агресия върви и невербалната която се изразява чрез мимики и жестове.
3. Физическо насилие
То е най-ярката форма на девиантно поведение. Всеки случаи на физическо насилие е акт, който показва, че другия не е толкова безразличен или чужд, той вече е враг.
4.Автоагресията
Девиантност насочена към самия себе си. В случаи на самоубийство или опит за такова, винаги остава съмнение за психична абнормност.
V. Социално включване
Спесиалистите, които работим в областта, трябва да предприемем мерки, имащи за цел преодоляване на девиантното поведение и правилното интегриране в обществото на децата и учениците със СОП. Нужно е социално включване девиантните нарушители, което се състои в:
- улесняване на социалните контакти
- психосоциална рехабилитация
Социалните умения са ни необходими, за да осъществим междуличностно взаимодействие. Трябва да съумеем да създадем благоприятна учебна атмосфера, да приемем децата като индивидуалности с техните ценни положителни страни и недостатъци. Да работим в техен интерес, създавайки партньорство във взаимоотношенията, подкрепяйки ги в процеса на промяната им към по-добро.