Лъжливата Жана Д'Арк.
След като братята си поговорили с Клод‚ изчезнали и последните им съмнения - пред тях наистина стояла сестра им Жана. Пиер и Жан дълго разпитвали за детските й години‚ преминали в селцето Домреми. Клод съвсем свързано отговаряла на всички въпроси и си спомняла случаи‚ за които страничен човек просто не можел да знае. Тя погостувала на братята си няколко дни. Да се уличи момичето‚ че е самозванка‚ било невъзможно. А и тя самата за нищо не настоявала‚ казвала‚ че просто е Клод.
Всички вече смятали‚ че тя е спасилата се по чудодеен начин Орлеанска дева. И затова в края на годината настоятел на църквата "Сан Тибо" в Мец записал в летописа: “В нея година‚ на 20 май‚ се яви девата Жана…”
Хитрата игра на Клод
Така и тръгнали нещата. Девицата се представяла за Клод‚ но всички знаели‚ че това е тя‚ Спасителката на Франция. И все пак когато момичето и братята му пристигнали в Марвил и участвали в празника на Троицата‚ лотарингските сеньори решили да подложат Клод на изпитание - предложила й да язди кон в пълно бойно снаряжение. Момичето с лекота скочило на седлото и в тръс разсякло с меча си набучена на кол малка тиква точно по средата.
От Мец Жана-Клод отишла в Арлон - в двора на Люксембургската херцогиня. Подобна постъпка можела да струва на момичето собствения му живот. Една толкова могъща сеньора можела съвсем правилно да сметне Клод за самозванка и да довърши онова‚ което по някаква причина не е дало резултат преди пет години. Но‚ от друга страна‚ рискът не бил толкова голям‚ тъй като девицата нито веднъж не се била нарекла Жана! В какво да я винят? А ако я приемат за някоя друга‚ какво да се прави - чуждите очи и със света вода не можеш да промиеш! Херцогинята приела Жана-Клод‚ разпитала я‚ изслушала я и обявила‚ че отсега нататък ще смята момичето за своя приятелка. Въпреки това не я наричала Жана. За какво ли пък една толкова високопоставена особа може да обяви за своя приятелка момиче от простолюдието?
Венчавката на гербовете
По онова време жизненият път на удивителната жена може да се проследи по документите. След като се насладила на гостоприемството на Люксембургската херцогиня‚ Жана-Клод тръгнала към Кьолн‚ при граф Варненбургски‚ един от най-влиятелните сеньори в рейнския край. Той приел Жана с разтворени обятия: "Когато тя пристигна‚ графът‚ който я обикна от цялото си сърце‚ веднага заповяда да й изковат доспехи” - съобщава летописът.
Оставала все пак загадката как девата е успяла да се спаси тогава‚ в Руан. Ако някой зададял на Клод този въпрос‚ тя само вдигала рамене - откъде да знае‚ тя е обикновено момиче‚ а Орлеанската дева‚ доколкото й е известно‚ е намерила смъртта си на кладата. И тези‚ които били по-умни‚ разбирали‚ че ако девицата отговори по друг начин‚ от този момент нататък животът й няма да струва много.
След завръщането си в Люксембург Клод завоювала сърцето на лотарингския сеньор сир Робер Армуазки. Той поискал ръката й и я получил. Скоро била вдигната пищна сватба. По този начин само половин година след своето появяване в Лотарингия никому неизвестната дотогава Клод станала съпруга на влиятелна особа. В крепостен акт от 7 ноември 1436 година‚ споменат от дон Калме в “История на Лотарингия”‚ се казва: “Ние‚ Робер Армуазки‚ рицар‚ сеньор де Тишимон‚ предаваме за пълноправно ползване на Жана дю Ли‚ Френската Дева‚ дама на гореспоменатия де Тишимон‚ всичко‚ което се изброява по-долу…”
Друго свидетелство за сключването на брака са два герба‚ съхранили се на стената на главната зала на замъка Жолни в Мерт и Мозел. Изграденият през 900 година замък Жолни станал собственост на граф Армуазки през 1357 година. През 1436-а‚ във връзка с женитбата на рицаря Робер‚ зданието било преустроено и значително разширено. Пак тогава станало обединяването на короната и герба на граф Армуазки с короната и герба на Жана. Според свидетелствата на историците гербът на сир Робер представлявал “сребърен щит с два лъва с отворена паст”. Гербът на Жана също бил изпълнен във вид на щит‚ “украсен със злато‚ със сребърна шпага и увенчан с корона‚ обрамчена от две златни лилии”.
Жана минава в настъпление
И така‚ сега тя се нарича Жана.
И защо така изведнъж? Защото сега вече това е безопасно. Сега вече не можеш да стигнеш до нея толкова просто‚ защото тя е съпруга на най-големия сеньор. Ако тя наистина е самозванка‚ то за такова обикновено момиче като Клод всичко се е подредило твърде добре - сполучлив брак с високопоставен съпруг… Сега можеш да си живееш дълги години тихо и мирно в богатство и доволство.
Но Жана‚ приемайки (или както смятат лотарингците‚ връщайки си) името‚ спешно изпраща вестители в Орлеан и при крал Карл VII‚ а след това самолично се явява в града‚ където уж била изгорена‚ където я помнят добре и където живее майка й Изабела Роме. Документи‚ потвърждаващи посещението на Жана при майка й‚ не са се запазили, но вероятно Изабела Роме също е припознала в гостенката своята дъщеря - на фона на всеобщото признание подобен казус не би минал незабелязан.
“Ако тя не е била Жана‚ нейното поведение е щяло да бъде не само необмислено‚ но и безумно!” - отбелязва някакъв историк. Позволете ни решително да не се съгласим с това. По простата причина‚ че освен графиня Армуазка е съществувал също и граф Армуазки.
За непредубедения човек този брак още от самото начало не вдъхва особено доверие. Защо ли един високопоставен граф изведнъж ще реши да се ожени за момиче от простолюдието‚ което не му осигурява нито съюз с могъщи съседи‚ нито пари‚ нито земя - нещо‚ което било особено важно в онези времена? От отчаяна любов? Оставете това! Тя не е за един средновековен сеньор‚ особено за такъв като Робер Армуазки. Нейната минала слава? Е‚ тук вече сме по-близо до истината. Славата на Орлеанската дева в ръцете на решителен господин е силно оръжие‚ тя може да донесе и власт‚ и пари‚ и земи. Но пък каква полза‚ ако жена с такава слава - бидейки тя Жана или Клод - си стои вкъщи? Наемаме се да кажем‚ че‚ която и да е била тя‚ Клод или Жана‚ графиня Армуазка е трябвало да пише на краля и да тръгне към Руан. Именно заради това я е взел за жена граф Робер - неслучайно първата му работа била да обедини техните гербове.
Следващата стъпка трябвало да бъде признанието на краля. Но тук работата ударила на камък.
Прегръдката на Синята брада
Писмата на Жана до Карл VII, когото тя впрочем била короновала седем години по-рано в Реймс‚ останали без отговор. Изглежда той не е можел да реши за себе си кое ще му е по-изгодно - да признае графиня Армуазка за Орлеанската дева или да я обяви за самозванка? В очакване на отговора на краля минали месеци и години - Жана успяла да роди на мъжа си двама сина.
За да я провери /или по-скоро за да я разобличи‚ Карл VI изпращал при нея бивши нейни съратници - тези‚ които били минали с нея дългия боен път. Последен бил Жил дьо Ре‚ който по онова време вече бил маршал на Франция и който днес е известен с прозвището Синята брада. Този човек познавал Жана от не една година. Срещата му с графиня Армуазка се състояла в Поато. В началото маршалът дълго разпитвал жената за разни неща‚ двамата си спомняли трагични и комични епизоди от минали битки‚ после се прегърнали. Както предполагат някои историци‚ тази прегръдка струвала на честния маршал живота. През 1440 година той бил осъден по обвинение “в магьосничество‚ извращения с малки деца с последващо умъртвяване”. Нещастният дьо Ре първо бил обесен‚ а след това тялото му било изгорено.
Славните търсения на кралските следователи
Същата година дошъл ред и на Жана-Клод. Известният френски публицист Ален Деко смята‚ че Карл VII все пак удостоил графиня Армуазка с аудиенция и... я разобличил. Сир Робер‚ като разбрал‚ че плановете му са рухнали‚ веднага се отрекъл от жена си.
Из съобщение на “Парижки обвинител” разбираме следното:
“През август 1440 година народът могъл да лицезре в Двореца‚ при кралския двор‚ жена‚ която в присъствието на съдии признала‚ че се е представяла за Жана д’Арк‚ че тя не е Девата и чрез измами се е омъжила за благородния рицар‚ родила му е двама сина и сега се разкайва за стореното и моли за опрощение. По-нататък жената разказала‚ че е убила майка си и баща си‚ после тръгнала за Рим‚ за да измоли опрощение за греховете си от Папата. В Италия тя участвала в битки и собственоръчно убила няколко мъже…”
На служба при краля имало опитни следователи и палачи‚ така че те можели да накарат всекиго да си признае каквото поискат!
За по-нататъшната съдба на Жана-Клод се съобщава в документ‚ открит от историка Лероа дьо Ламарше в Националния архив. В него се казва‚ че “жена от Самрез”‚ след като дълго време била в затвора за мошеничество‚ е пусната на свобода. Съпругът й граф Армуазки по това време вече бил починал‚ а Карл VII бил сменен на престола от крал Рене. Сега тази луда не представлявала опасност за никого. Жената не знаела коя е и откъде е‚ не можела да си спомни дори това‚ че някога е имала деца. Нещастницата била приютена от жител на Анжевен на име Жан Дуйе.
Когато великата епоха си отива...
Случаите‚ когато след смъртта на някоя изтъкната личност се появяват самозванци‚ наричащи се с нейното име‚ не са редки. Имало е лъже-Александровци‚ лъже-Нероновци... След гибелта на Орлеанската дева самозваните Жани били няколко‚ но в историята останала само една - “мошеничката от Самрез”‚ тази‚ която се казвала Клод. Защото в нея наистина имало нещо от самата Жана д’Арк - бойни качества‚ ум‚ огромна дарба да убеждава... Липсвала й само вярата в своето високо предназначение‚ тя не чувала гласове… Макар че и това не знаем.
Личностите се раждат от епохата, това е известно. Когато френският народ се надигнал в защита на своето отечество‚ те‚ младите момичета‚ които ангелите пратили на бой‚ били няколко‚ макар че светът познава само родената в Домреми. Но великата епоха отминавала‚ а големите личности оставали нереализирани. Простата‚ но високонадарена девойка Клод вече не можела да повтори подвизите на Жана и затова решила да повтори самата Жана. И не е имало гласове‚ които да я опазят…
