Парите - цел и средство. Размисли върху романа ''Дядо Горио'' на Балзак
В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта.
Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му. В стремежа си за натрупване на злато човечеството забравя моралните си устои и загубва истинската си представа за доброто и злото в живота.
Златото унищожава нравствените ценности и добродетели на човека и го превръща в злодей и престъпник. То разделя родители от деца, брат от брата и всява раздори и завист. С него се купуват и продават човешки съвести, любов и приятелство.
Парите разделят обществото на бедни и богати. В “Дядо Горио” Балзак разкрива контраста между лукса и мизерията и нищетата и разточителството. Показва разликата между бедния пансион на мадам Воке и салоните на аристокрацията. В този пансион нищетата и мизерията владият с пълна сила. В него живеят бедни студенти, дребни чиновници и хора с тъмно минало. Палатите на парижката аристокрация са потънали в коприна и блясък. Брилянти и скъпоценни камъни украсяват хората от висшето общество.
Пагубното влияние на златото е убило духовния облик на парижкия елит. Богатото общество не познава дълбокото и искрено приятелство, завистта и злорадствата са обикновено нещо в неговите салони. За него не съществуват здравите семейни връзки, всичко е фалш и измама, за да се запази натрупаното състояние и обществено положение. Животът на парижката аристокрация е лъскав и бляскав благодарение на богатствата, които притежава, но всъщност представлява едно блато, където съществува само покварата,завистта, злобата и коварството.
Парите превръщат хората в егоисти и бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Човекът не подбира средствата и начините, с които иска да постигне своята цел – богатството. Дядо Горио в своята младост обсебва златото на своя господар. Чрез хитрост и спекулации той натрупва милиони, за да осигури охолство и разкош за собствените си дъщери. В същото време се превръща във виновник за страданията на хиляди парижки деца по време на революцията.
Парите оказват лошо влияние върху възпитанието на децата. Когато на едно дете се изпълнява всеки каприз или прищявка, последствията са трагични. То се превръща в самовлюбено и лицемерно същество. От малки дъщерите на дядо Горио са закърмени с любов към богатството. Тази страст ги лишава от синовна обич и дълг. И те като своя баща смятат, че с пари може да се купи любов и щастие. Стемежа им към забогатяване ги превръща в студени и коравосърдечни дъщери, които ограбват баща си и го оставят да умре сам и в мизерия. За двете жени няма нищо по-скъпоценно от жълтия метал. Човешкото достойнство, сестринската привързаност и любовта са умрели в тях. Те ценят повече богатството отколкото човешкия живот.
Златото убива идеализма на младостта, унищожава вярата на хората в доброто. Превръща чистите им и невинни сърца в парчета лед. За да се сдобие с пари и власт, човек е готов да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Растиняк е младеж с искрена и пламенна душа. Той е отзивчив към страданията на другите. Съвестта не е заглъхнала в сърцето му. Но опиянен от блясъка на аристократичните салони и запленен от богатствата и златото им, той се предава на пороците на обществото.
Парите могат да властват над слабите и неустойчиви характери. Младият мъж е точно такъв. Няма сили да се бори срещу съблазните на благородния метал.
Влиянието на златото не винаги унищожава доброто у човека. Хората, които успяват да съхранят чистотата на душата си, за да запазят любовта, синовната обич и чувството за чест и дълг като най-съкровени човешки идеали не стават подвластни на парите.Викторин е млада и крехка девойка, лишена не само от наследството на своя баща, но и от неговата обич. Тя не се поддава на жаждата за богатство, а чистото и сърце търси само любовта на своя родител.Макар че е неопитна и невинна, тя успява да се съхрани като личност, над която златото неможи да окаже пагубното си влияние.
Според датския критик Брандес, Балзак има “един универсален герой – без име, без възраст и без пол – парите”, който доминира над всички. И в миналото и в настоящето блясъкът на златато властва над човешката душа и съзнание. За милиони хора по света то е цел в живота им.
Наистина парите са необходимост, те са “шестото чувство, без което човек не може да си служи с останалите пет”. Много трудно и почти невъзможно е човек да господства над златото, за да проявява чрез него своето милосърдие, сърдечност и доброта. Не всичко се купува с жълтия метал – здравето, любовта и искреното приятелство са безценни.
За зло или за добро парите са необходимост за човечеството, но те не трябва да се превръщат в цел в живота на човека и не трябва да се използват като средство за упражняване на тиранична власт от едни хора над други.
От необходимо зло те могат да се превърнат в благодат за хората и цивилизацията, ако всеки човек промени своите идеали и разбирания за доброто и спре да продава душата си и моралните си ценности за злато и богатства.
