Ахил – герой на гибелния гняв и топлата човечност
Най-силният измежду ахейци – Ахил има изключително двойствен характер. Разгневи ли се – тежко и горко на враговете му! Под влиянието на яростта си той е склонен към необмислени постъпки. Бързо избухващ и трудно отсърдващ се, Ахил е наистина страховит. Когато страда, обаче, синът на Пелей успява да разкрие и човешкото в себе си. Всъщност и той може да изпитва чувства, да защитава по-слабите и дори да обича! Краен и полюсен – герой на гибелния гняв и топлата човечност, богоравният Ахил успява да се доближи до всеки от нас.
Основната тема на епопеята „Илиада” е за гнева на Ахил. Под влияние на разбушувалите се тъмни сили, предводителят на мирмидонците се показва като неуравновесен и избухлив. Прибързаните му постъпки не му носят нищо добро. Още в началото на поемата изпъкват неговите прояви на гняв.
Мощният Ахил си позволява да противостои на върховния водач – Агамемнон и да влиза в спор с него. Това показва неговата дързост и надменност. Гневът на Пелеевия син е породен от неговата непримиримост. Той може да стане много зъл, жесток е безкомпромисен и през главата му минава дори и мисълта да убие микенския цар. Единственото, което го спира е божествената сила на Атина Палада. В резултат от спора с Агамемнон, богоравния Ахил се оттегля от боя, отново показвайки своята жестокост, като пожелава смъртта на другарите си и отказва да участва в кръвопролитните сражения редом с тях. Нормално е да желаеш смъртта на враговете си по време на война, но да поискаш смъртта и на сънародниците си е непростимо. Когато най-верният другар на мощния Ахил е жестоко убит, той се обвинява за смъртта му, вярвайки, че го е подтикнал към гибел. Скръбта му, обаче е заменена от необуздаем гняв. Изгарящата страст за отмъщение обладава съзнанието му. Появявайки се на бойното поле, най-силният измежду ахейци всява ужас у троянците само с външния си вид. Освирепял и приличащ на хищник, Ахил избива огромен брой троянски войни. Той не се спира пред нищо и хвърля в страх троянците. Момента, в който се срещат двамата най-велики герои – Ахил и Хектор, е наситен с най-много гняв и омраза. Държанието на мирмидонския предводител е безжалостно. Решен да убие Хектор и да оскверни трупа му, Ахил се държи недостойно и неуважително към личността на Шлемовееца. Знаейки, че има помощта на боговете, синът на Тетида е самоуверен и когато Хектор му предлага да се врекат, победителят да се отнесе достойно и подобаващо с тялото на победения, Ахил се надсмива над предложението му, и го отхвърля. Действително, той е физическият победител, но моралната победа е за синът на Приам. Воден от сляпата ярост, изпаднал в свирепо умопомрачение, мирмидонецът се гаври с трупа на Хектор, влачейки го пред очите на семейството е сънародниците му. Това е тъмната страна на Ахил, но тя не е единствена. Освен зъл и жесток, той може да бъде и човек – раним, добросърдечен и благороден.
Когато в ахейския стан настъпва мор, най-загрижен за съдбата на данайците се оказва Ахил. Пръв той решава да свика събрание и наистина е заинтересован от проблемите на колектива. Пак Ахил е този, който взима прорицателя Калхас под закрилата си, гарантирайки му сигурност. Чувствата на богоравния Ахил личат най-ярко, когато са изразени и външно – а именно, когато горко плаче от насъбралата се болка. Пелеевият син се чувства огорчен и непризнат, а войнското му достойнство е потъпкано. Освен всичко останало Ахил е способен да изпитва и най-възвишеното чувство – любовта. Той предано обича Бризеида и страдание изпълва душата му, когато трябва да се раздели с нея. Най-силното чувство, което завладява душата му е неописуемата скръб и мъка по изгубения Патрокъл. Знаейки, че никога няма да види предания си другар, който е обгърнат от студената прегръдка на смъртта, Ахил страда повече от всякога. Въпреки контрастните си настроения най-мощният данаец успява да обуздае гнева си и да покаже човешката си същност. Той се държи гостоприемно и любезно с измъчения Приам, който му напомня за собствения му баща. Знаейки, че никога няма да го види непреклонният Ахил се пречупва и е постигнато смирение. Той връща тялото на Хектор, показвайки същността на ранимата си душа.
Разкривайки Ахил като „човек на настроението”, Омир успява да ни разкрие неговата истинска човешка същност. Той ни показва редуването на човечност и гняв, на нежни и топли чувства със злоба и кръвожадност и успява да достигне до дълбините на човешката душа. Ахил винаги ще си остане идола за епически герой.
