Картината на свободата
В синовната си изповед лиририческия герой разкрива своя духовен свят,изпълнен с любов към родината и копнеж по свободата й.Пътят на борбата е страшен и дълъг и вероятността да загуби живота си в него е голяма ,но мечтата за свобода е по-силна от страха за вероятна гибел.Лирическия герой не изключва и възможностtа да остане жив и да се завърне с победа.Въображението му рисува една картина-мечта,която ни пренася в един свят на тържество и празничност, на победно завръщане,на дълго жадувано народно ликуване в първия ден на свободата.
Благопожеланието,,жив и здрав“, присъщо на разговорната реч, е в началото на видението,картината на малко вероятната,но страстно желаната от бунтовника победа. Анафората,,жив и здрав“ подчертава силата на мечтаното победно завръщане. Началото на емоционално градираното описание на победилата чета юнакът вижда „байряка“, символизиращ свещения идеал за освобождение. Момците под байряка са описани като „лични юнаци“, „напети в дрехи войнишки“, „с левове златни на чела“, за да се открои физическата красота на борците обрекли се на свободата.Сравненията „иглянки пушки“ и „саби-змии“ създават осезаема представа за българската сила и храброст.
Ритуалът на посрещането представя една българска традиция-закичването на юнаците с бръшлян и здравец. Зеленият цвят символизира надеждата и силата,а изплетените с тях венци-безсмъртната слава на героичния подвиг.В народните вярвания здравецът носи пожелания за здраве и щастие, а бръшлянът символизира преходността, тлеността на човешкия живот.
Сред празнуващия народ, бунтовникът вижда своето „либе хубаво“ и своята „майка юнашка“ сърцето му радастно затуптява от срещата с любимите му хора:
О,либе мило,хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте връшлян и здравец,
плетете венци и китка
да кичим на глави и пушки!
Повелителните глаголни форми „берете“, „късайте“, „плетете“ звучат призивно към майката и либето,юнакът желае те също да се приобщят към радостта от извоюваната свобода,защото тя е извоювана и в тяхно име.
Възпитан от майка си,като човек на честта,той желае тя тържествено да го посрещне и приветства като победител.
ела ме,майко,прегърни
и в красно чело целуни-
свобода и смърт юнашка!
Нейната целувка е опрощение за болката от раздялата,за майчиното страдание,но и благослов за юначното й чедо да продължи пътя към свободата ,който минава през смърта.
Употебата на съюза,,и'' в словосъчетанието ,,свобода и смърт юнашка''означава , че за Ботевия герой свободата е постижима единствено чрез героичния подвиг и саможертва,чрез сливането на свободата и смърта.
Трогателна е и срещата на бунтовника с либето.Сърцето на влюбения юнак,,тупа'', ,,играй'' с целувка изтрива сълзите на своята любима със заръка да него забравя, когато дружината тръгва .
Историческата реалност заличава картината на мечтаната победа .Отново ставаме свидетели на решителноста на бунтовника да загърби лично щастие в името на свободата.
В стихотворението ''На прощаване'' Христо Ботев описва собствената си съдба. В картината на свободата е опоетизирана неговата мечта за победоносно завръщане в родината след тежкия път на борбата.
