Изразни средства
а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях.
Пример: Златните лъчи на слънцето.
б) антономация (преименуване) – физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на: литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф – лицемерие, Бай Ганьо); митологичен герой (Херкулес – сила); историческо лице (Рокфелер – богатство).
в) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети.
Пример: Природата страда, звездите се смеят.
г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно.
Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.
д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка.
Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.
е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак.
Пример: Очи като звезди.
ж) епитет – означава се признак на предмет или действие.
Пример: Гробно мълчание.
2. Метонимични тропи.
а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях.
Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша.
б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно.
Пример: Родна стряха.
в) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз.
Пример: Черноморска столица (Варна).
г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие.
Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).
3. Тропи от групата на количеството.
а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават.
Пример: 100 пъти ти казах.
б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват.
Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.
в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка.
Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.
1. Фигури на тъждеството – обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.
2. Фигури на неравенството.
а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет.
Пример: Тя е хубава, изключителна.
б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо.
Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.
3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.
а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия.
Пример: В близката далечина.
б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.
Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.
• инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция.
Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят.
• реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното.