Качествата на баба Илийца, разкрити в епизода на брега на Искъра - съчинение разсъждение
Първа част има ролята на експозиция, запознава ни с времето и мястото на събитията и с героите. Вазов представя историческия момент. Епохата е напрегната, бурна, драматична. Тази революционна ситуация е родила едновременно - героизъм, смелост, но и страх, малодушие, което води до предателство, докато други, като баба Илийца, се противопоставят на жестоките поробители.
В поведението на турците на брега на Искъра личи недменността, пренебрежението към българките. Униженията и обидите към тях са жестоки: "Назад, свини гявурски!", "Бягайте от тука, хънзъри!" Но жените приемат физическото и политическо надмощие на поробителите, преглъщат обидите и униженията, не смеят да се противопоставят. Авторът показва, че робското време е родило робско поведение. Българките се разпръскват, само една жена се отличава като излиза напред.
Само баба Илийца се противопоставя, осмелява се да заговори, да моли и дори настоява пред турците да премине реката с тях. С тази градация автора показва колко е настоятелна, упорита и убедителна българката. Тя се е научила да търси чувствата у човека. Затова провокира бащинските чувства у Хасан ага, като му напомня, че и той има деца: "помисли, че и ти имаш деца!... Ще се помолим и за тебе!" Авторът показва, че жената знае как да се справя в трудни ситуации. Тя се абстрахира от обидите, унижението, преглъща ги в името на целта си. Читателите ч виждат като ипорита и смела жена. Тя моли, настоява, но не се унижава, прави го с гордост.
Външният вид на Илийца я разкрива като трудеща се жана, устойчива на жестоките страдания. Вазов я разкрива като жилава, устойчива работна селянка. Тя преодолява трудностите, устоява на изпитанията на времето, има силен и непреклонен характер.
В I част Иван Вазов разкрива качествата на баба Илийца ипоказва, че тя е свикнала с житейските изпитания и ще може да се справи с по-нататъшните трудности, които и предстоят.
