Уводи и тези - "Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"
"Немили - недраги", "Една българка"
"Опълченците на Шипка", "До Чикаго и назад", "Ангелинка", "По жицата", "На прощаване"
"Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"
"Мамино детенце"
Увод: В повестта "Мамино детенце" възрожденския писател Любен Каравелов разкрива паразитния експлоататорски начин на живот на българската чорбаджийска класа в последните години преди освобождението и как това съсловие от двигател на обществото се превръща в спирачка за културното му и духовно развитие. Авторът отразява пътя на моралната деградация на "маминото детенце" и причините за пропадането му.
"Образите на Нено и Неновица в I и II глава"
Теза: В първа и втора глава на повестта портретната характеристика, съчетана с наблюдение над речта и мислите на главните герои Нено и Неновица дава ясна представа за тяхното безполезно съществуване, за консуматорския им начин на живот, за липсата на нравствени достойнства. Във физическите и духовни портрети на героите са синтезирани най-характерните отрицателни черти на чорбаджийското съсловие.
"Пътят на моралното падение на Николчо"
Теза: Лошият родителски пример на Нено и Неновица, семейното възпитание на Николчо, ролята на училището, в което учи той и приятелите, с които се сдружава, водят до нравственото пропадане на чорбаджийския син и до двете му кражби, които закъснялата лекция на Нено не може да спре. Авторът справедливо наказва това експлоататорско семейство за физическите и морални насилия над обикновените граждани на Казанлък.
"На прощаване"
Увод: Написана по повод подготовката за преминаване на р.Дунав от Румъния в поробена България с четата на Жельо войвода през 1868г., поемата "На прощаване" от Христо Ботев е послание на автора към бъдещите поколения за трудния, но славен път, който трябва да извървят в името на най-святото нещо - свободата.
"Сигурен живот в робство или страдалческа смърт в името на свободата"
Теза: В стихотворението "На прощаване" отлриваме лирическия образ на един духовно свободен човек - борец за народна свобода. Чрез този герой поетът революционер отрича доброволно лишилия се от воля за свобода човек, предпочел сигурен живот в робство, и прославя като единствено достойно и героично поведението на хора, напуснали света на робската зависимост, за да поемат пътя на борбата, на страдалческата смърт в името на свободата.
"Българският език"
Увод: Иван Вазов е написал одата си "Българският език" с цел да възхвали и едновременно с това да защити българското слово, охулвано и поругавано от турските поробители.
Увод: Одата "Българският език" е пламенна защита на родната реч. Изпълнявайки своя граждански и поетичен дълг. Иван Вазов оборва нападките и обвиненията към красотата и звучността на словото, като разкрива богатите му изразни възможности. Стихотворението е достоен отговор на клеветите и ярко доказателство за истинските достойнства на речта.
Теза: Авторът заявява позицията си и като поет, и като гражданин. Тази своя роля изпълнява като заема отношения по един важен въпрос - запазването на езика. Там той защитава своята родна реч и изтъква качествата и. В творбата се преплитат две чувства - на преклонение пред мелодичността на българския език и на гняв на хуителите му. Вазов влиза в спор с тези, които нападат речта им, което води до полемичен характер на одата.
"Немили - недраги", "Една българка"
"Опълченците на Шипка", "До Чикаго и назад", "Ангелинка", "По жицата", "На прощаване"
"Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|