Смъртта на Знаменосецът – Страдалческа и героична (Съчинение разсъждение върху V глава от „Немили-недраги”)
Докато е здрав Странджата е упора за хъшовете. Той им осигурява храна , подслон , лекува техните рани . След като болеста го поваля , кръчмата опустява , хъшовете се разотиват постепенно и при него остава единствено младият Бръчков . Той единствен остава да се грижи за Странджата , оказвайки му морална подкрепа в най-тежките му мигове . Старият Знаменосец страда от съмотата, но достойно приема своя край .
Дори и в сетните си мигове , въпреки голямото си физическо страдание , Странджата остава патриот . Той е благодарен , че умирайки на чужда земя до него има сънародник , който да затвори очите му . Присъствието на съотечественик в сетния му час, го кара макар и далеч от родината, да се чувства близо до нея.
На смъртния одър, мислите на знаменосеца отново са насочени към родината и нейното освобождение . Осъзнал тежестта на здравословното си състояние, той моли Бръчков да му даде двете много скъпи за него вещи. Мемоарът от революционния комитет и къса от вето знаме са неща от героичното минало на Странджата, свидетлство за участието на хъша в борбата за освобождение на родината. Те са от изключителна важност за него, негови съкровенни ценности.
Последното желание на Странджата е несочено към мечтата му един ден родината да бъде освободена. Осъзнал, че неговият край е неизбежен, поел в ръцете си за сетен път двете ценности той ги завещава на младия си приятел Бръчков. По този начин той го приканва да не го забравя и да продължи борбата за освобождението на родината. Едва тогава, успокоен, че е намерил последовател, който да продължи неговото велико дело, старият знаменосец умира спокоен.
Странджта оставя ярък спомен в душите на останалите хъшове. В техните сърца, макар и страдалец той винаги ще бъде патриот, родолюбец и герой от борбота за освобождението на родината.