"Между юношеството и зрелостта" - интерпретативно съчинение върху "Дервишово семе"

„Дервишово семе“ е разказ-изповед за възела в живота на главния героя Рамадан. Сюжетът наподобява сюжета на приказка - наличие на нарушен ред, на беда: героят, юноша в началот, трябва да премине ред изпитания, за да постигне своята зрялост, да преодолее лишението и да получи ръката на любимата си. 

„Бях тогава на четиринадесет ненавършени години...” Разказът започва с точно посочване на възраст - времето на съзряването. 14 години са драматичната възраст между детството и зрелостта, когато юношите търсят своето Аз. Безграничното им любопитство към себе си и света е съпроводено от лутане, обърканост, неустановеност на собствените ценности. Критичната възраст е съпроводена от стабилни периоди, сривове, връщания или опити да се прескочи много напред. Гребенът на вълната е рискът на първата любов - „Краят на една епоха, който връхлита и изпепелява юношата...” В периода на съзряването особено болезнено се възприема разминаването между духовните копнежи и реалността. В „Дервишово семе” са е показано отношението външен контрол - вътрешни импулси; любовта с нейните драматични перипетии и множествените й форми на проявление; сексуалността и еротичното в психичните и в социокултурните им измерения; осъзнаването на характерните и скритите особености на мъжкото и женското поведение, стремежи; необходимостта от взаимно допълване, позволяващо на индивида да открие хармоничните измерения на целостта. Разказът центрира вниманието върху драмата на човека, преживяващ живота си на кръстопът, търсещ решение как да съвмести несъвместимото. Този въпрос е често задаван от юношите. Съпреживяването на аналогична, драматична ситуация е предпоставка за събуждане на интереса към текста. Изповедта, отвореността на финала са особености на структурата и на текста, изразяващи човешките вътрешни противоречия. Идентифицирайки се с героя или в ролята си на събеседник, читателят е поставен в ролята на съпреживяващ и търсещ отговор заедно с героите. Началото и каят на разказа са начало и край на изповедта на героя: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза”; „На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана. Ако ти можеш да ми кажеш - кажи, ако ли не - помагай да качим дървата на магарето и да вървя, че оня кърджалия е затракал вече зъбите и чака”. Това дава представа за неспирния поток на живота, който ни носи, и усещането, че това не е нашата воля. Патриархалното родово мислене узаконява живота като висша ценност. Липсата на потомство се приема за нарушаване на законите, управляващи живота. Внукът защитава „своето индивидуално право”, „правото на своето сърце”, но в границите на установения ред. 

Рамадан и Силвина са жертви на патриархалната традиция. Преждевременната сватба насилствено скъсява детско-юношеското им усещане за света и ги натоварва с непосилната задача да изпълнят родовите повели за продължаване на Дервишовото семе. Насилието и грубостта в този момент от сватбения обреден ансамбъл е известен от фолклорната традиция. Нека припомним накратко по-важните аспекти и евфемистичните процедури на описанията в научната литература. “Свеждане на младоженците” се нарича моментът, в който младите ще бъдат въведени най-често не в одая, предназначена за изпълнение на първия брачен акт, а в хамбара или “друга стопанска сграда”. Според обичая мъжете изпълняват “еротичен” танц известен като “Как се сади тос пипер”. Доказателството за невинността на девойката е окървавената риза. Ако тя е налице, се преминава към “благата ракия” и продължаването на сватбения обред. Ако девойката е “нечестна”, следват тежки наказания за рода на момичето, а самото то бива изгонено или над него се извършват очистителни ритуални действия.

Изповедността на аз-изказа в разказа изразяват преживяванията нежно и съкровено. В разказа е описано неусетно омагьосващото сближаване на две неподготвени за тайнството души. Младите в Хайтовия разказ трябва да преминат границата на принудата, а самите те са жертви на патриархалната традиция.

Липсата на зрелост в първата брачна нощ и насилието на преждевременната сватба, предизвикана от суровия патриархален обичай, подбуждат Рамадан и Силвина да реагират наивно. Те все пак притежават жизнена сила и юношеско любопитство, за да надмогнат принудата и да открият себе си като други, като индивидуалности със свой чар и темперамент. 

Дотук с юношеството в творбата. След отвличането на Силвина, и двамата порастват и навлизат в етапа на зрелостта. Рамадан усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат.. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. 

След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека, на вечната злост и незрялост. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" 

На финала на разказа Силвина и Рамадан са напълно съзрели и извисени. В тях са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение. 

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.