Растения - обща характеристика, тъкани, органи, сравнения и характеристики
Обща характеристика на растенията
Растителната клетка – изпълнена е с цитоплазма, сред която са разположени ядрото и останалите клетъчни органели. Тя има клетъчна стена, вакуола и пластиди. Клетъчната стена е изградена от целулоза. В младите клетки има няколко вакуоли, а в по- старите една голяма. Пластидите съдържат багрила или резервни хранителни вещества. Тези които съдържат хлорофил се наричат хлоропласти, тези които съдържат червени, жълти или оражневи багрила са хромопласти, а тези които безцветни и натрепват хланителни вещества се наричат левкопласти.
Тяло на растенията – растенията имат многоклетъчно тяло. При някой то се нарича талус. Талусни растения са водораслите, които нямат обособени тъкани и органи. Тези растения, които имат оформени тъкани и органи се наричат Кормусни растения, защото тялото им се нарича кормус. Тъкани изграждат органите на кормуса. Те са вегитативни и размножителни.
Класификация на растенията – в зависимост от тялото растенията се делят на талусни и кормусни. Талусните растения са водораслите. Те са приспособени за живот във водна среда. Нямат обособени тъкани и органи. Подцарство Кормусни пък, са групирани в няколко отдела. Най- просто устроени са представителите от отдел Мъхови, след тях се нареждат отдел Папратови, а най- високо в еволюцията на кормусните расдтения е отдел Семенни.
Появата на тъкани и органи в кормусните растения и по- сложното им устройство в сравнение с талусните е свързано с приспособяването им към сухозевните условия на живот.
Талусни растения
Характеристика – водорасли, живеещи във водна среда. Талусът на водораслите може да бъде нишковиден, пластинковиден или разклонен. Всички водорасли съдържат хлорофил и се хранят самостойно.
Размножаване – водораслите се размножават полово и безполово. Безполовото размножаване може да бъде вегетативно и чрез спори. Вегитативното размножаване става чрез накъсване на талуса на части. Половото размножаване се извършва чрез полови клетки. Най- простият начин е сливането на две клетки от талуса на два индивида, или чрез сливане на еднакви по форма и големина подвижни полови клетки. Трети начин е чрез полови клетки, които са различни по устройство и големина.
Многообразие – водораслите са групирани в няколко отдела, в зависимост от багрилата, преобладаващи в устройтвото им.
Спиралният жабуняк е представител на Отдел Зелени водорасли. Морската салата също. Порфирата и Коралината са представители на Отдел Червени водорасли. Макроцистиса и ламинария са представители на Отдел Кафяви водорасли.
Значение – водораслите фотосинтезират хранителни вещества и обогатяват водни басейни с кислород. Те участват активно в кръговрата на веществата в природата.
Растителни тъкани
- образувателна, основна, покривна и проводяща тъкан
Тъкан |
Образувателна |
Основна |
Покривна |
Проводяща тъкан |
|
Разновидности |
Връхна, камбии |
Хлорофило- носна, резервна |
На младите органи, на дървесните растения |
Дърве- синна |
Ликова |
Специализация на клетките |
Няма
|
Начална |
Начална |
Напред-нала |
Напред-нала |
Делителна способност на клетките |
Има |
Запазена |
Запазена за кратко време |
Няма |
Няма |
Функции на растителна тъкан |
Нарастване на растителните части |
Фотосинтезираща и резервна |
Защитна, осигуряване вързка с околната среда |
Провеждане на вода и мин. соли от корена към др. части |
Провеж-дане на органи-чни ве-ва към корени-те |
Участие в органи |
Корен, стъбло, лист |
Корен, стъбло, лист |
Корен, стъбло, лист |
Корен, стъбло, лист |
Корен, стъбло, лист |
Растителни органи. Вегетативни органи.
Органи – те са обединени от тъкани и изпълняват обща функция.
Вегетативните органи на растанията са: корен, стъбло и листа. Те осигуряват съществуването на растението.
Орган |
Корен |
Стъбло |
Лист |
Тъкани, от които е изграден
|
Образувателна, основна, покривна, проводяща, механична |
Образувателна, основна, покривна, проводяща, механична |
Образувателна, основна, покривна, проводяща, механична |
Функции |
Прикрепя растението, приема вода и минерални соли от почвата |
Носи листата, цветовете и плодовете; свързва корена с надземни части |
Извършва фотосинтеза и снабдява растениетос органични в-ва |
Растеж |
Неограничен |
Неограничен |
Ограничен |
Размножителни органи при растенията
Размножителни органи при мъховете и папратите – женската полова клетка (яйцеклетка) при мъховете и папратите се образува в женски полов орган (архегоий). Мъжките полови клетки (сперматозоиди) се образуват в мъжки полов орган (антеридий).
Размножителни органи при семенните растения – всимки семенни растения се размножават чрез семена. При голосеменните, специализираните органи за размножаване са мъжки и женски шишарки. При покритосеменните – цвят.
Размножителни органи при голосеменните растения – шишарката се състои от ос и спирално подредени люспи. Всяка люспа на мъжката шишарка носи прашникови торбички с много прашникови зърна, а върху всяка люспа на женската шишарка има семепъпки [орган, в който се образуват яйцеклетките.] Появата на семепъпката при голосеменните растения осигурява по- добра защита на айцеклетките от външите въздействия. В семето е зародишът заедно с хранителната тъкан. Зародишът е добре защитен от външни въздействия.
Размножителни органи при покритосеменните – най- сложно е устройството на размножителните органи при покритосеменните – цвят, плод и семе. Устройството на цвета – покритосеменните имат предимно двуполови цветове. Цветът се свързва със стъблото чрез цветна дръжка. Частите на цвета- околоцветник, тичинки и плодник, са прикрепени към цветно легло. То може да бъде изпъкнало или вдлъбнато. Околоцветникът може да бъде хпост или сложен. Двуполовите цветове съдържат едновременно тичинки и плодник или много плодници. Плодникът има яйчник и стълбче.
Плод – орган, в който са разположени семената. Той ги препредпазва от външни въздействия и спомага за разпространението им.
Видоизменени растителни органи и корени
Видоизменени органи – растителни органи със силно променена форма, строеж и функция
Видоизменени корени
Месести корени – изпълняват служба на запасни органи. От разрастването на главния корен на месестите корени се получават кореноплоди. От разрастването на странични корени се получават клубените (грудките) на гергината.
Въздушни корени – образуват се по стъблата на някой тропически растения. С тяхна помощ те поглъщат влага от въздуха.
Прикрепващи корени – чрез тях растението се прикрепва към други растения или скали.
Видоизменени стъбла
Пълзящи стъбла – надземни или подземни пълзящи разклонения на стъблото. Те се вкореняват при възлите и от пъпките им се развиват нови растения. Служат за вегитативно размножаване.
Коренищата – едни от най- разпространените видоизменени стъбла. Имат резервна функция. Могат да слежат зао вегитативно размножаване.
Клубени (стъблени грудки) – скъсени клонки, които са силно разраснали на дебелина. Служат за натрупване на хранителни вещества и за вегетативно размножаване.
Луковиците на лука, лалето, нарциса и др. Са също видоизменени стъбла. В люспите на луковиците се натрупват резервни хранителни вещества. Служат за вегетативно разножаване.
Тръните – имат защитна функция. Служат за намаляване на загубата на вода.
Мустачки – с тях растението се прикрепва към други растения или предмети.
Видоизменени листа
Мустачки – при някой, листата могат изцяло или частично да се превърнат в мустачки, а при други в мустамки се превръщат само горните части на листата.
Бодли – най- често се видоизменят масти от листата.
Видоизменените органи – показват как за изпълняване на подобни функции, разбични растителни органи претърпяват сходни изменения под влияние на околната среда.
Размножителни органи при растенията
Размножителни
органи |
Мъх |
Папрат |
Голосеменно растение |
Покритосеменно растение |
Женски и мъжки полови органи (архегонии и антеридии) |
Има |
Има |
Няма |
Няма |
Семена |
Няма |
Няма |
Има |
Има |
Шишарки |
Няма |
Няма |
Има |
Няма |
Цветове |
Няма |
Няма |
Няма |
Има |
Плодове |
Няма |
Няма |
Няма |
има |
Кормусни растения. Отдел мъхови.
Характерни особености |
Мъхови |
Папратови |
Голосеменни растения |
Покритосеменни растения |
Добре развити корени |
Нямат |
Имат |
Имат |
Имат |
Добре развита прашникова система |
Нямат |
Имат |
Имат |
Имат |
Прашникови торбички с прашникови зърна |
Нямат |
Нямат |
Имат |
Имат |
Семепъпки, в които са яйцеклетките |
Нямат |
Нямат |
Имат |
Имат |
Размножават се полово |
Да |
Да |
Да |
Да |
Образуват семена |
Не |
Не |
Да |
Да |
Образуват цветове |
Не |
Не |
Не |
Да |
Образуват плодове |
Не |
Не |
Не |
Да
|
Възрастното растение е полово поколение |
Да |
Не |
Не |
Не |
Половото поколение живее кратко |
Не |
Да |
Да |
Да |
Характеристика на някои семейства. Подотдел покритосеменни.
Клас Двусемеделни |
Представители |
Характеристика |
Сем. Кръстоцветни |
Ряпа, зеле и карфиол |
Тревисти растения с предимно прости листа. Плодникът е един. Плодът е шушулка или шушулчица. |
Сем. Розоцветни |
Ягода, джанка и малина |
Листата са прости или сложни. Плодовете са разнообразни – сложни, лъжливи и др.
|
Сем. Бобови |
Грах, фасул и леща |
Тревисти растения, по- рядко дървета. Плодникът е един. Плодът е боб. |
Сем. Устноцветни |
Мащерка, риган и мента |
Тревисти растения. Листата са прости. Всички представители съдържат ароматни вещества. |
Сем. Сложноцветни |
Маргаритка, невен и глухарче |
Тревисти растения. Листата са плости или сложни. Плодът е семка. |
Клас Едносемеделни |
Характеристика |
Представители |
Сем. Кремови |
Тревисти растения. Плодът е ягода или кутийка. Листата са с различна форма. |
Лале, зюмбюл и момина сълза |
Сем. Кокичеви |
Тревисти растения с луковици. Плодът е кутийка. Листата са прости, линейни. |
Снежно кокиче, бяло кокиче и нарцис |
Сем. Житни |
Тревисти растения. Листата са линейни. Плодът е зърно. |
Ориз, овес и ръж |
Сравнение между кормусни и талусни растения
Талусни |
Кормусни |
|
Тъкани |
Няат |
Имат |
Обособени органи |
Нямат |
Имат |
Водят прикрепен начин на живот |
Да |
Да |
Хранят се самостойно чрез фотосинтеза |
Да |
Да |
Размножават се полово и безполово |
Да |
Да |