Българският език - Иван Вазов (анализ)
Причина и повод за написване на творбата
Причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото, Вазов търси основания за нашето подчинено на мисълта на България и нейната историческа съдба. Езикът и вярата са две неща, които са съхранили народа ни в епохата на робството. На проблема на езика е посветено стихотворението, на вярата – разказът "Една българка".
Отношението на поета към езика
Езикът ни е свещен, защото на него са говорили нашите деди. Онзи, който се отрича от езика си, е родоотстъпник.
Езикът ни е издържал изпитанията на вековното робство.
Това е езикът на "тая, дето ни роди" – тя остава неназована, за да се изрази респектът към нея.
Майката стои на върха на сакралната градация в началото на творбата. Споменаването и поражда мисълта за злочестата земя, не за радост, а за ядове отровни.
Езикът ни е прекрасен, звънлив, гъвкав, изразителен … изпълнен е с невероятна хубост и словесна мощ.
Поредицата от риторични въпроси във втория и третия куплет умело противопоставя действителните качества на езика ни на несправедливите обвинения срещу него;
- метафората "руйни тонове" внушава, че езикът ни опианява като виното;
- метафората "изразитост жива" подсказва, че езикът ни е богат на възможности като живота и безсмъртен като него.
Тезата на хулниците
Тя е изразена в петата строфа. Предадена е в преизказно наклонение на глагола и по този начин още при излагането и е поставена под съмнение.
Според нея, езикът ни не е в състояние да въплати постиженията на научната и творческата мисъл, защото е беден на културна лексика. Прекъснатата книжовна традиция го е затворила в рамките на бита. Робството освен криза на държавност е и криза на духовност. Това е език не за песен, а за "груб бъртвеж".
Поетът се заема да защити пламенно и страстно българския език, защото в нападките срещу него той вижда нещо по-голямо и по-опасно – тезата за "общия позор" на българската нация: Твърдят, че свободата ни е била дадена даром, отричат правото ни да бъдем свободни; Пет века не сме имали своя държава и сега, когато тя е факт, се намират българи, които се срамуват от родното.
Кои са чуждите? – Това са онези правителства и политици, на които една силна българска държава не се нрави, защото накърнява политическите им интереси.
Кои са нашите? – Това са онези родолюбци, които се чуждеят, които се срамуват от българското.
Болката на Вазов е толкова силна, поради факта на съюзяването на "чужди" и "наши" – съюзът между тях е юродлив.
Основни противопоставяния в стихотворението
Противопоставянето свещено – низко
Свещен е българският език, защото на него са говорили нашите деди. Съзнанието и почитта към родовият корен са белязани със знака на святост.
Низки са клеветите, обвиненията на хулниците срещу българското слово, защото няма нищо по-низко от родоотстъпничеството.
Противопоставянето вековно – модно
Езикът е оцелял в продължение на векове и това е най-сигурното доказателство за неговите истински качества.
Модните обвинения на хулителите са нетрайни. Всяка мода е кратковременна. Съпоставката между вековно и модно, контрастът между тях е едно от убедителните доказателства на Вазовата теза.
Сакрална е мисълта за България, за нейната историческа съдба. За нейното минало, настояще и бъдеще, които са тясно преплетени със съдбата на езика.
Мисията на поета
Той ще "вземе" черния срам на езика ни и ще го превърне в източник на своето вдъхновение, защото тъкмо поетите са призвани да съхраняват и обогатяват родното слово.
Той метафорично ще го "обърше от калта", за да разкрие чистия му блясък.
- ясно се долавя противопоставянето тъмнина – блясък и съпровождащата го антитеза срам – гордост
- заедно с това се усеща метафората на езика като благороден метал
Вазов ще превърне красотата на езика в наказание за неговите хулници – разкривайки красотата на българското слово, поетът ще изобличи духовната и естетическа слепота на неговите врагове.