Една българка
В трети епизод авторът разкрива два вида българско поведение.Представени са две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност,и на човека, раздаващ се за другите, готов да се жертва за тях.Баба Илийца е носител на майчини чувства и искрено вярва в силата на доброто,това й дава сили,да избере пътя на дълга „да спаси,ако даде бог,два живота „.За разлика от нея духовникът е въплъщение на егоизма, страха и малодушието. Отец Евтимий е от хората, който с безразличие и неприязън гледат на освободителното дело.Двата образа са антиподи,чрез контрастът между които се открояват нравствените добродетели на баба Илийца – патриотизъм и героизъм на една смела българка,чиито дълг е да служи на доброто.
Третата част на разказа, когато баба Илийца върви към манастира,започва с описание на нощта в Искърската клисура.За смутената душа на старицата всичко изглежда мрачно, тъжно и пълно с опасности.Ношта покрива с „тъмно було“ Черепишкия манастир,небето е тъмно,а канарите „тъмнеят“.В мрака всичко е с неясни очертания и поддържа в душата й страх пред неизвестното -клисурата „мълчеше плахо“,“реката монотонно и жаловито шумеше в дола“,чува се „глух тътен“,“канаристите стени са мрачни и намусени“.Орлите са задрямали високо горе.Никакъв признак на живот ,нищо и никой не би могъл да помогне на старата жена.Тя е съвсем сама в тъмната нощ, с болно внуче на ръце и с огромно притеснение в сърцето.Манастирът,към който се е устремила спи „глух и пустинен“.
Настроението в природната картина е в унисон с душевното състояние на баба Илийца. Това съзвучие авторът постига,олицетворявайки природния пейзаж.Сакаш Вазов е изградил единен образ на старицата и древната гора,които заедно изживяват безпокойство,страх,напрежение пред предстоящата близка съдба на решителната българка.Пътят към манастира се превръща в своеобразна метафора на устремената към Бога душа в името на живота.Но вместо храм на спасението,манастирът се оказва крепост със здраво заключени порти.Зад високите каменни зидове се е спотаил страхът и егоизмът.
Възрастната жена идва в манастира с вяра и надежда,но вратите на това свято място се оказват заластени за доброто.Нощната посетителка смущава покоя на божите служители,които стоят далече от тревогите и съдбата на народа.Хлопането на манастирската порта нарушава нощната тишина.Манастирът е място,което трябва да бъде отворено за този,който е в беда и търси милост и спасение от Бог.Баба Илийца смело заявява желание да намери добро.Тя е тръгнала“за да спаси,ако даде Бог,два живота”.Тук са забравили за своята мисия.Калугера е притеснен,изплашен и ужасен.Забравил е обета,който е дал пред Бог- да помага на нещастните,да ги подкрепя в страданията им.Отец Ефтимий е изплашен до смърт.Накъсаната реч,задъханата интонация и повторенията показват,че е силно притеснен “каква жена те е намерила по тоя час”.Той знае за съдбата на Ботевата чета,но остава скрит зад дебелите манастирски зидове.За него храбрите български синове са “ония”.Така ги нарича и баба Илийца,но в думите и има любов и загриженост.Отец Ефтимий има презрително отношение към смелите българи,за него те са еднакво опасни като турците,защото заплашват спокойствието на егоизтичния му свят.
Описвайки поведението на своя герой,Вазов внушава,че този българин е безкрайно чужд на революциония копнеж на епохата.Той е жалък страхливец,който бди над личното си спокойствие.Не се вълнува,че в тази зловеща нощ зад манастирските зидове се лее българска кръв и умират прекрастни синове на България.За него е важно да остане невредим и незасегнат от тези ужастни събития.Духовникът посреща грубо пристигналата жена,няма състрадание и мили думи за нея,която е дошла в това несигурно време,гонена от голяма беда.Отец Ефтимий няма призвание да служи на Бог
Той ругае и споменава името на дявола в свещеното пространство на манастира.
Искрено е учуден,че баба Илийца вярва в силата на молитвата: “Какво ще правя аз,ако е болно?” Думите му неразколебават вярващата Християнка,която знае”Господ може всичко”.Вазовата героиня силно вярва и се надява на Бог и неговата помощ.Молитвите и не стоплят сърцето на духовника.Единствено сребролюбието го кара да прочете молитвата.В неговата нравствена система са ценни само собствения живот и парите.
Баба Илийца успява да склони турчина,да стопли сърцата им,а божият служител остава безучастен към чуждото нещастие.За него е необяснимо поведението на жената и той го определя като лудост.За човек,който мисли само за себе си,е непонятно да рискуваш живота си за друг човек.Героят е бездушен,студен.Безсърдечно е и отношението му към болното дете.Студено,без чувство заявява: “а то е умряло."”Жалък е духовния служител.Той показва неуважение не само към жената,но и към храма и църковния ритуал.Механично прочита молитвата,защото не вярва,че “молбата към Бог има чудодейна сила.Ако му е писано да живее,ще живее”.Баба Илийца е видяла безсърдечието на Калугера,но като добра Християнка вярва,че молитвата и е достигнала до Бог и той ще и помогне.Сега и предстои най-тредното-да се бори за сигурноста и живота на бунтовника.Разбрала е отношението на монаха към борците,но трябва да опита .Затова търси убедителен аргомент”Нали сме христиени”.Тези думи не отварят сърцето на студения човек:”страх и гняв са изобразени на лицето на монаха”.В този момент контрастът м/у двамата герой е особено силен.Застанали един с/у друг те разбулват своята същност на българи.Двамата са деца на един и същи народ,на многострадалната българска земя,но са толкова различни.Баба Илийца е тревожна и безпокойна,добра и отзивчива.Душата и е щедра и более за болката на другите.Монахът е сърдит и груб,зъл и уплашен.Той е категоричен – няма да допусне да бъде застрашен собствения му свят.На два пъти калугерът определя поведениета на селянката като лудост……….За него е безумие да помагаш на опасни хора.”Разумният” монах не може да приеме за нормално поведение,при което човек излага на риск себе си.Само луд може посред нощ да тръгне през гората в такова опасно време.Читателят знае,че момъкът чака страната жена и се надява на нейната доброта.Това придава на определението “луда” ореола на голяма човещтина и героичност.”Луд” е,който желае да помогне на друг,който е духовно щедър и не мисли за себе си.Вазов още веднъж противопоставя двамата герой.”Благородния” монах мисли само за себе си ,а жертвоготовната българка помага на тези,които се борят за свободата.В манастира баба Илийца нарушава две Божи заповеди-излъгва монаха,че има работа и трябва да върви и взима скришом дреха.Това тя прави, защото се води от други нравствени стойности.Надява се,че Бог ще и прости,защото се бори да спаси човешки живот.Монахът дава хляб на селянката,но не от милосърдие,а за да си отиде по бързо.С ругатни посрещат жената в манастира и с ругатни я изпращат.Волева и непокорна,баба Илийца следва вътрешния глас на сърцето си и бързо тръгва към мястото,дето я чака бунтовника.Едни остават защитени вътре,а други излизат навън с/у опасностите.Едни си лягат,а други поемат по пътя,за да осъществят доброто,което носят в себе си.
В образа на отец Евтимий е обобщено отношението към националноосвободителната борба на онези, които остават със сърца, необгорени от пламъка на великото дело. У тях авторът не вижда и нравствени добродетели. Писателят-гражданин не само показва, но и обвинява, осъжда егоистичното съществувание, обществената незаинтересованост.А чрез поведението на баба Илийца Вазов утвърждава като велико и саможертвеното поведение на обикновения човек,а състраданието и грижата за изпадналия в беда се открояват като най-стойности черти в нравствения облик на българина.
