Илиада - анализ на 1, 2, 6, 18 и 22 песен

Първа песен

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво “ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.“Широковластният” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на “общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.

В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.




Втора песен

Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.

Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.

От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.

Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.

След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.

Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.




Шеста песен

Човешкото щастие и дългът на героя

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.

Идеалът за човешко щастие в представите на древните хора е обвързан с героичното, но и с обичта и привързаността между съпрузите, с разбирателството и хармонията в семейните отношения, с мисълта за съдбата на семейството като част от бъдещето на целия народ.

В Шеста песен на “Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с “мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба.

Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си- жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.

Мисълта за смъртта като личен факт не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата участ на народа си. Без неговото присъствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, като предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за неговите близки, за робската участ, която очаква Андромаха след неговата смърт и поражението на Троя.

За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. “Срещата” с нея е всекидневие за героя. За това и винаги “пръв с троянци” влиза “в боя”. С тях дели патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чиито наследник е не само той но и синът му Астианакс. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, а Астианакс ще има героичен пример за подражание. Нещо повече ще се изпълни желанието на Хектор синът му да го надмине по сила и храброст и един ден да стане цар на Троя.

Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но личната болка към скръбта на близките остава. Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.

В Шеста песен на “Илиада” Омир показва силната съпружеска привърженост на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към народа си.




Двадесета и втора песен

Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,”планински ястреб”,”кучето на Ориона”.

Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.

Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.

Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на “висок”герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:“славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.

За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.

Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как “край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.

Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.

Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.




Осемнадесета песен

Щитът на Ахил

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.

Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, “Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.

Щитът, с който Ахил ще се бие с Хектор, е изработен от бога ковач Хефест по молба на майката на Ахил- богинята Тетида. Той ще замени отнетите от Хектор Ахилови доспехи при убийството на Патрокъл. Щитът е огромен и здрав, отлят от скъпоценни и яки метали, а рисунките върху него, взети от самия живот, му придават чудодейна сила.

В центъра на щита са разположени космическите тела- Земята, Небето, Морето, Слънцето и Месецът, по ръба на щита- реката Океан, която обикаля Земята, според тогавашните представи. Между тях, в три концентрични кръга спрямо космическия център, са контрастно разположени картини от бита на хората. Подреждането напомня симетричните рисунки върху керамични вази от онази епоха, открити при археологическите разкопки, и има формално значение. По-важното е, че Хефест представя всички картини върху една плоскост, За него не съществуват второстепенни неща. Животът в стадото е също толкова важен, колкото и обсадата на един град, понеже е част от колективния живот. Хефест изобразява битовите картини еднопланово, като ги разполага в контраст: сватба– съд, град- село, празник- делник, така както се редуват мирният труд и войната.

Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Човешкото битие е повдигнато на най-висока степен върху щита на Ахил. Всяка дейност е показана като празнично изживяване, като ритуал. На фона на ярко искрящи факли сватбари извеждат невестите на площада, където се вият кръшни хора и звучат сватбени песни. Описано е не просто сватбено веселие, а сватбен обред.

Картината със съда напомня за родовия обичай при разрешаването на спор. Старците съдници са насядали в “свещения кръг” със скиптри в ръка, пред тях са спорещите, а встрани- всички граждани.

Дори войната между двата града е представена ритуално- като модел на всяка война. Светът, пресъздаден от Хефест, е празничен и красив, той поражда радостно чувство, възхищение и привързаност не към абстрактни идеи, а към реалния свят на човека и природата.

За празничното епическо изображение на света върху Ахиловия щит, както и в цялата “Илиада”, допринася и Омировата поетическа техника. Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното състояние на нещата в живота, затова светът на “Илиада” е светъл, сияен, красив, великолепен.

Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Записки.инфо ( 2748) на 13 Декември 2012
Ами това е анализ на отделните глави, за лис ще трябва да се преработи съответно. Но пък е добро, за да се изведат аргументи.
Mustafa ( 8) на 12 Декември 2012
ще правя класна по литература и ви питам това ще ми сварши ли информация
michelle ( 180) на 23 Септември 2012
като има още какво да се каже, защо не го кажете, а и като го знаете какво правите тук? : )
Vilian ( 6) на 06 Декември 2011
simply the best

Малко късно отговарям ама айде и без това си нямам работа 18 песен е за щита на Ахил и само за него в нея няма нищо друго и обикновенно се взима,за да се рисува щита може да се мине и без нея
Mitko ( 2) на 13 Декември 2010
syper informaciq
4e4ityYy ( 4) на 05 Януари 2010
spored men tova za 2, 6 i 22 pesen e mn dobro, no naistina ima o6te ne6ta da se kajat, pozdravleniq mn e dobro
Димитър ( 84) на 04 Януари 2010
Някои по-сложни думи можеш да заместиш със синоними за да се разбера смисъла им и да не е едно към едно от книгата,от която го преписваш.
dimo ( 10) на 04 Януари 2010
aa tova stava li za klasna rabota kolkoto da nqmam 2
simply the best ( 16) на 02 Декември 2008
бива ли 1 да се пише за 22 песен и чак след това за 18 песен.Иначе много ме кефи и е много добро ама има още какво да се каже

БЛАГОВЕСТ ( 60) на 30 Април 2008
СПОРЕД МЕН НЕ Е МНОГО ДОБРО
........................ ( 54) на 07 Февруари 2008
ima o6te kakvo da se kaje po temata.inache e dobre formulirana