Пума

Най-едра сред малките. Най-дребната пума, или кагуар, която се среща в Централна Америка, тежи не повече от 35 кг, докато пумата в САЩ или Канада достига тегло 117 кг! Козината също е различна на цвят, според местностите ,където пумата живее, въпреки че в повечето случаи тя е светлокафяво оцветена.Срещащ се, разбира се, и бледоръждиви или дори почти черни пуми. Тези големи различия в окраската и ръста се обуславят от климата - по-едрите пуми населяват студените области, по-дребните - тропическите райони. От 35 диви котешки видове само няколко ръмжат - това са големите котки - лъв, тигър, леопард, ягуар и ирбис (снежен леопард). Останалите - например рисът, мъркат, а пумата е най-едра от тези „неголеми котки”.
Пумата се среща от единия до другия край на Америка и е представена в почти всички пейзажи.По-рядко се наблюдава в тропическите гори, но се среща от Канада до патагония и особено в пустините на Аризона и съседните щати.
Планинският лъв. Козината на пумата е с много къс косъм, а по осанката прилича на лъвицата. Освен това пумата си е спечелила и славата на кръвожаден звяр, ето защо я наричат често и „планински лъв”. От ХVІІ век ловците я изтребват непрестанно и ако преди се е срещала от Тихия до Атлантическия океан, днес тя е станала голяма рядкост. И все пак пумата, както и всички месоядни, играе незаменима роля в природата. Това, което се е случило в Йелоустоун в САЩ, ясно доказва нейното значение. В началото на ХХ век около 40 пуми обитавали този резерват, но за да се защитят лосовете, било разрешено да се изтребят дивите котки. Не минало много време и резултатът бил налице - лосовете ставали все по-многобройни и унищожавали твърде бързо растителността. Тогава се наложило да избият една част от тях, а друга да пренесат в нови райони, за да се възстанови равновесието.
В американската пустиня пумата се задоволява с дребни жертви. Гургулици от каролина са кацнали на брега на едно езерце, за да утолят жаждата си. Унесени във водопоя си те не забелязват пумата, която приближава в гръб. Едрата котка скача, птиците отчаяно се опитват да й избягат, но за една от тях вече е късно. Пумата открива жертвите си по миризмата или благодарение на силното си зрение, а след това изненадващо ги напада.
Подобно на всички от рода на когкиге, освен гепарда, пръстите на пумата имат нокти, които се прибират навътре. Резците й са съвсем малки. Кучешките й зъби обаче са внушителни шипове, с които пумата захапва жертвата си и я убива.
Женската постъпва като нашата домашна котка - тя ближе грижливо петнистата козина на двете си малки.На възраст два месеца и половина майка им ги отбива, но малките остават с нея поне една година.През това време те научават най-добрите начини за ловуване. На 2-годишна възраст те ще могат да се размножават.
Случва се пумата да нападне кон и да успее да го убие. Наблюдаван е случай, когато хищник от рода на котките с тегло към 70 кг успява да убие крава, тежка 270 кг, и да я влачи на известно разстояние. Когато се храни, пумата не държи храната с предните си лапи, както правят другите едри хищни котки.
Дължина на тялото 1,50 м (+ опашка 90 см). Продължителност на живота около 15 години.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.