Анализ на снабдеността със средства за производство.
Абсолютният стойностен размер и основаната на него структура на средствата за производство характеризират общото състояние на капиталовите активи на земеделските стопанства. Наситеността на производството с необходимите за неговото нормално осъществяване средства за производство се установява чрез анализа на равнището на осигуреност, която отразява степента на интензификация. Колкото повече средства за производство притежава земеделското стопанство и по-рационална е тяхната структура, толкова по-високи са икономическите резултати от неговата дейност в резултат на ефективното им използване.
Снабдеността на стопанствата със средства за производство се измерва с натурални и стойностни показатели, формирани като относителни величини. Те се установяват чрез съпоставяне на стойностния и физическия размер на средствата за производство с другите основни производствени фактори – земя, труд и работни животни.
Основните показатели за анализ на осигуреността на стопанствата със средствата за производство са:
а) Капиталоснабденост на производството (КС) – по утвърдени в икономическата литература традиции този показател се нарича още фондоснабденост. Изчислява се като отношение между средногодишната стойност на дълготрайните материални активи (ДМА) и размера на обработваема земя (ОЗ).
б) Капиталовъоръженост на труда (КВ) – изразява отношението между стойността на дълготрайните материални активи (ДМА) и средносписъчния брой работници (ССБР) или обработените през годината човекодни (БЧД). При необходимост може да се изчисли и спрямо броя на постоянно заетите или коя да е друга категория работници. По аналогия с предходния показател често се нарича фондовъоръженост на труда.
в) За животновъдството снабдеността с основни средства се оценява отнесена за едно животно или за едно скотомясто, а въоръжеността на труда – също на един работник и на един човекоден. В този случай стойността на продуктивните животни предварително се приспада от сумата на активите, за да не се съпоставят сами със себе си при формирането на съответните показатели.
Като допълнителни показатели за осигуреността на стопанството със средства за производство могат да се използват:
- брой физически или условни (приравнени към 15 к.с.) трактори на 100 дка земя или реципрочният показател за размера на обработваемата земя на един трактор.
- брой комбайни на единица площ, заета със зърнени, фуражни и др. култури или площта, която се пада на един комбайн от съответния вид.
- стойност на хидромелиоративните съоръжения, в т.ч. поливна техника на един декар обработваема земя.
- размер на обработваемата земя на една машина от различните видове или осигуреност с машини на единица площ.
- брой животни на декар, на един работник и др.
При анализа на осигуреността се прилагат главно сравнителният,нормативният и разчетни-конструктивният методи, методът на временните редове, индексният факторен анализ, балансовият метод и др.
Сравнителният метод е най-широко застъпен и се прилага в няколко аспекта. Осигуреността се сравнява с потребностите на стопанството, установени въз основа на разчетите по технологичните карти и балансите на средствата за производство. Съпоставката със средното равнище за региона и страната определя конкурентната позиция на стопанството в отрасъла. Сравнението с водещи стопанства, разработките на научните институти и световния опит разкрива степента на насищане, интезификация и внедряване на научно-техническия прогрес.
Динамиката на изменението на капиталоснабдеността, капиталовъоръжеността на труда и съпътстващите ги показатели се изследва чрез базисни и верижни индекси по метода на динамичните временни редове.
Чрез индексен факторен анализ може да се установи влиянието на отделните фактори при формирането на относителните показатели за оценка на осигуреността със средства за производство. За същата цел може да се използва и методът на верижното заместване. Анализът може да се задълбочи в посока н а отделните отрасли производства и дори култури, видове и групи животни. В този случай обаче трябва да се отчитат редица особености, породени от необходимостта от разпределяне на средствата за производство в съответствие с тяхното участие в конкретната производствена дейност.
Средствата за производство участват в различна степен в създаването на съответните земеделски продукти, Това налага при разпределението на стойността им към отделните дейности да се спазва определена пропорционалност, установена чрез специфичен методически подход.
Най-лесно се решава проблемът с основните средства със специално предназначение, които се използват при производството на един или няколко продукта в рамките на едно производство. Такива са зърнените комбайни, комбайните за прибиране на царевица и слънчоглед, памукокомбайните, силажокомбайните, специализираните машини в зеленчуковото производство, производството, лозарството и т.н., продуктивните животни, трайни насаждения и други. Тяхната стойност се отнася изцяло в съответните отрасли и производства.
Основните средства с универсално предназначение се използват при производството на различни продукти и обслужват всички дейности. Такива са тракторите и селскостопанските машини, мелиоративните съоръжения, товарните автомобили, работните животни и др. Тяхната стойност се разпределя пропорционално на извършената работа. Проблемът тук е в начина за нейното измерване. Характерът на всяка работа е различен, а оттам и натоварването на машините.
Основният измерител на извършената работа от селскостопанската техника е условната единица „декар мека оран”, която се получава чрез приравняване на различните видове работа към определен еталон с помощта на специално установени коефициенти. Той и досега масово се прилага в земеделските производствени кооперации.
С оглед на новите реалности в селското стопанство посоченият измерител започва да губи своето значение за частните производители. За нуждите на анализа той може да се замени с показателите „брой обработени машиносмени” или „брой отработени машинонорми”, които също отразяват обема и спецификата на извършената работа и участието на машините в създаването на съответния продукт. Тогава разпределението може да се извърши чрез следния подход:
а) За машинотракторния парк – въз основа на отбраните машиносмени или машинонорми.
б) За товарния автотранспорт – според отбранителните тонкилометри за съответния продукт или производство.
в) За работните животни – въз основа на отработените от тях конедни.
г) За хидромелиоративните съоръжения – според количеството на употребената поливна вода или разходите за напояване.
Стопанският инвентар и различните видове уреди и инструменти могат да се разпределят според относителният дял на отработените човекодни, защото тяхното използване е пряко свързано с разходите на труд в производството.
Средствата за производство с общо производствено и общо стопанско предназначение обслужват цялата стопанска дейност и не участват пряко в създаването на отделните продукти. Те могат да се разпределят пропорционално на стойностния обем на произведената брутна продукция или на преките производствени разходи за всеки продукт и производство.
Общият стремеж при разпределението на средствата за производство трябва да бъде насочено към изчисляването на разчетите от дублиране и изключване на несвързани с дейността основни средства.
Така например при анализа на снабдеността с активи в животновъдството трябва да се приспадне като стойността на самите животни, така и тази на хидролиоративните съоръжения, на трайните насаждения, оранжериите и др., които нямат никаква производствена връзка с отглеждането на животните.
Подобно е положението им познаване и особено внимание при подготовката и провеждането на анализа.
