Изборът да си независим (есе)
Човешкият живот е безценно богатство. Той може да се изживее в хармония и разбирателство със себе си и с oколните, в щастие и радост, но може и да се пропилее, като човек сам се погуби и се поддаде на пороците. Защото животът е един Божи дар и сам решаваш как да го прекараш и подредиш. Например както когато някой ти подари книга: сам решаваш как, кога и къде да я четеш и я тълкуваш по свой начин. Но най-важното е, че да съществуваш на този свят е една единствена и неповторима възможност, която не се връща. И ето защо е добре да живееш така, че накрая, когато правиш равносметка, да се чувстваш спокоен и горд от себе си. Разбира се това не означа, че грешки не се правят, напротив – това е една от основните идеи на живота – да грешиш, но да се учиш от тези грешки и най-важното – да не ги повтаряш.
И в този смисъл съществуването на човека е една постоянна борба с доброто и злото, едно постоянно лутане по пътищата, които ни предлага съдбата. Също така животът може ни изиграва лоши шеги като постоянно ни поставя на кръстопъти, които изглеждат безизходни. И точно в тези трудни моменти човекът, уважаващ себе си, трябва да прояви воля, да не изменя на ценности и принципите, които вече си е изградил за живота. Лесно е да го кажеш, трудно да го изпълниш, да устоиш на „удоволствието“ и да се спасиш. В случая злото са пороците, от които нямя полза, а само вреда. Бич номер едно на 21 век в световен мащаб са наркотиците. Те пренасят хората в един лъжлив и измамен свят, който час по час, ден след ден погубва безвъзвратно. Фалшивото щастие, „свободата“ на духа са само временни, защото свърши ли действието но наркотика, се връщаш отново там - в истинския и проблематичен живот, в „скучното“ и „еднообразно" ежедневие, където са истинските проблеми. Без значение дали бедни или богати - за съжаление все повече и повече хора от различни социални нива опитват дрога. Това може да е човек с много проблеми и терзания, който смята, животът е несправедлив и, че чрез наркотика ще се избави от бремето. А може и да са хора с висок финансов статус, които смятят, че чрез парите могат да си позволят всичко. А най-вече това е този с лабилна психика, безволев, без ясна цел в живота; човек, попаднал в лоша среда, с лоши „приятели“, с първични инстинкти и желания. И най - страшното от всичко е, че тези, които се поддават на порока, са младите, бъдещето на света. Наркотикът е забранен и ето защо като всяко таково нещо е най-интересен. Но забраненото не винаги е най-хубаво - точно обратното. В случая дрогата е най-лошото. А защо да съсипеш живота си чрез наркотици? Има ли смисъл в това? Ако наистина лъжливото „щастие“ и „пълната“ свобода съществуваха, Бог щеше да ги даде на хората. Но тях ги няма и ето защо в името но собствената си сигурност всеки трябва да размисли хубаво над съществуването си и да разбере, че дори и от постъпките, с които не се гордее, може да извлече полза. Както се знае от далечни времена: „Всяко зло за добро“.
Според мен обаче има едно зло, което е достъпно за всеки и примамва от красиви бутилки с лъскави етикети. То създава настроение в празничните вечери и замайва главите на тийнейджърите неусетно бързо- алкохолът. Чрез него неуверените момчета стават неотразими „мачовци“, а срамежливите момичета - нахакани „мацки“.Каква ирония се крие в 100 грама водка! Но на другия ден „мачовците“ се превръщат отново в мухльовци, а „мацкиите“- в повлекани. И така до следващата чашка, а после две, три... Неусетно алкохолът става единственият източник на липсващото самочувствие, защото е по-лесно да си купиш бутилка от магазина, вместо да се пребориш със страховете си, да задействаш волята си. А в обществото, в което ние живеем е трудно до бъдеш различен. Трудно е да бъдеш трезвен сред пияни, да не пушиш сред пушачи. Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги. Избирам да летя свободно. И не се знае дали няма да въведа нова мода. Важното е някой да започне!
