Устройство на древногръцки театър
Драмата е част от периода Класика.
По това време се установява тираничното управление. Започва да се развива демосът. На човечеството се гледа като на отделна личност, а не като част от цялото. Поставят се общочовешки проблеми, засягащи живота на хората.
Поставя се началотои на античният театър. Той води началото си от почитането на бог Дионис ( Багхус) – бог на виното. В началото театърът е предсатвлявал едно място за забавление, на което са разигравани постановки по време на Дионисиевите празници,които биват Големи( градски) и Малки ( селски).
Първоначално театърът е имал семпло устройство – гръгла площадка, на която се разигравали представленията, хор от мъже и един актьор, който водел диалог с хора.
Зрителите се настанявали по баирите.
По – късно театърът добива облика си, с който е известен и до днес. Есхил поставя втори актьор, с който действието се усложнява, добива по – голямо движение. Появяват се маските и костюмите, които са характеристика на драмата. Като актйорите биват само мъже. Те използват различни маски – за плач, за щастие и т. н. Костюмите също имат такова значение – те показват потеклото на героа. За да бъдат по – високи и за да се виждат и от най – отдалечените зрители, героите слагали котурни – нещо като високи обувки. Явно с тях героите не са могли да се движат много добре.
Сцената, на която се разигравало представлението се наричала орхестра. Там стоял оркестъра. Имало и място, в което героите се преобличали – нещо като палатка. Това място се наричало скена.
Появили се и зрителските места – първоначално от дърво, по – късно от камък.
За да се покаже някакво действие, което не можело да се извърши пред публиката ( например убийство) се използвала еккилемата.
Древногръцкият театър разполагал и с редица машини, макар и примитивни.
Например хароновата стълба, и машина, с която се издигал героят – тя била наречена „богът от машината”.
Първоначално се използвали декори, по късно се появили изрисувани дъски, които можели да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм. Имало и периакти – това представлявало призма, която отразявала море, небе гора и т. н.
Първоначално хорът се състоял от 12 до 15 човека, по късно в комедията достига до 24
Размерът на театърът се увеличавал все повече. Все повече хора започвали да го посещават. На него се поставяли общочовешки проблеми, които били от значение за обществото.
Костюмите били копувани от богатите граждани, които дори се състезавали кой ще облече по – добре своя хор.
За хората, които нямали възможност да си платят посещението на театър, се заплащало от държавата или от по – богатите граждани.
На Дионисиевите празници се разигравали игри – Подбрани участници представяли трилогии, които завършвали с една пародия. Така се появили и тетралогиите. Спечелилите състезанието се класирали на 1, 2 и 3 място, като третото място се смятало за поражение.
Вечерта се разигравали и игри между създателите на комедий, като и между тях се провеждали състезания.
Известни творци по това време са Есхил, Софокъл, Еврипид, Еристофан и др., като Есхил се смята за баща на трагедията.
