Теоретични основи на икономическия анализ
Основните, фундаментални методи на научното познание са анализът и синтезът. По своята същност те представляват абстрактна и субективна човешка дейност, чието проявление е заложено в характера на мисловната дейност на човека. Всеки от нас съзнателно или не наблюдава и анализира средата, в която извършва своята дейност. При това субектът прави сравнения и търси същността на нещата от заобикалящия го свят и тяхното взаимодействие, като борави с абстрактни, мисловни категории и теоретични модели. Това важи с особена сила за сферата на обществено-икономическите отношения, където експерименталният метод е неприложим или поне силно ограничен.
Понятието „анализ” води началото си още от древна Гърция и буквално означава разчленяване, разлагане. Следователно като метод на познанието се прилага за изследване и изучаване на съставните елементи на всеки обект като част от цялото. Това позволява да се разкрият ролята и значението на всеки елемент, връзките му с другите елементи и тяхното взаимно влияние. По този начин се достига до разкриване на същността, строежа и структурата на изучавания обект (предмет, процес, явление), неговите свойства и вътрешни връзки. На тази основа същността на анализа може да се определи като метод за изучаване и опазване на природата и обществото чрез разчленяване на цялото на съставните му части с цел разкриване на вътрешния му строеж, структура и свойства, настъпилите изменения и причините, които са ги породили.
В процеса на анализа разлагането на цялото на съставните му елементи не се извършва механично и произволно, а в тясно съответствие с неговите особености и специфични черти. Целта е въз основа на системния подход да се разкрие главното, същественото и закономерното, обективно съществуващите между елементите връзки и зависимости и субективното виждане на субекта на изследването съобразно неговите познания за света и целите, които си поставя.
Научното познание на процесите и явленията не се изчерпва и не може да се ограничи само с анализ, т.е. с тяхното разчленяване и изучаването на съставните им части. Анализът с първият етап, изходната позиция за опознаването на всеки изследван обект. Необходимо е отделните елементи да се изучат в тяхното единство, да се изследват взаимните връзки и влияния между тях и всички страни, свойства и зависимости да се обединят в единно цяло, което представлява обект на изследването. Следователно анализът е невъзможен без синтеза като две страни на научния подход на човешкото познание. Анализът и синтезът, взети в тяхното единство и взаимодействие, осигуряват обективното изучаване и опознаване на заобикалящия ни свят. Оттук следва, че анализът в широкия смисъл на това понятие представлява изучаване на предметите, процесите и явленията в многообразието на техните проявления, вътрешни и външни връзки и зависимости, в непрекъснато изменение и развитие.
В зависимост от целите, характера и вида на използвания инструментариум анализът може да бъде физичен, химичен, медицински, литературен, икономически, политически и всякакъв мисловна, абстрактно-логическа дейност. От гледна точка на целта на настоящия курс ние ще се абстрахираме от широките възможности за приложение на анализа и ще се ограничим в сферата на икономическия анализ.
