Красотата, добротата и любовта в разказа "Ангелинка" - Елин Пелин
Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов. Макар че животът им е пълен с грижи и труд, те са запазили способността си да възприемат света откъм красивата му страна.Красотата в разказае свързана не само с физическото съвършенство на малката гостенка, но и с духовната извисеност, със способността да се мечтае въпреки монотонното ежедневие.Добротата е свързана с разбирането на писателя за предимството на тази нравствена черта при преценката за човека. И красотата, и добротата намират проявление в любовта, която облагородява човешкия характер и доближава личността до божественото.
В света на героите от Елин-Пелиновия разказ цари доброта, красота и любов. С много топлота и възхищение, с лека насмешка и хумор писателят разкрива чистосърдечния им свят. Те носят в сърцата си стремеж към по-хубав живот, умеят да правят добро, да го ценят и даму се радват. Детският стремеж към красивото и доброто в разказа се свързва преди всичко с образите на леля Дъмша и Ангелинка, далечни роднини на селската жена Станка.
В експозицията на творбата писателят разгръща картини от живота в селския дом на добрата леля Станка, приютила едно момче сираче. Весела, общителна, с открито сърце, леля Станка на пръв поглед не се отличава от всяка друга селска жена, но в живота й има нещо различно. Тя живее с представата за един идеал и “велика гордост” изпълва душата й само като спомене името на своята далечна сродница леля Дъмша, която живее в големия град и има собствена къща. За нея селянката говори с всеки срещнат, всеки ден реди хвалебствия с въодушевление и възторг, че думите сякаш пеят и играят в устата й. Безконечният й поток разкрива нейното добродушие и искрена радост, които разведряват дните й , правят живота й по-хубав.
В поведението на селянката се открива стремежът на обикновения човек да се докосне до един друг свят, различен и непознат. Леля Дъмша е светлият пример на леля Станка, защото в живота на гражданката селската жена открива неща, свързани с представата й за хубав живот. Макар да знае, че едва ли някога ще постигне това, което има Дъмша, тя е вярна на своя стремеж към доброта. В думите на “добрата жена” за успехите на софийската й роднина няма злоба и завист. Умението й да се радва сърдечно на чуждите успехи подчертава естествената й доброта.
За силното въздействие на идеала съдим и от поведението на леля Станка, когато получава писмо от софиянката. “Загубена от щастие”,тя не може да си намери място от радост. Задоволството й, че Дъмша ще дойде в селото на Възнесение, е причина всичко по нея да се смее – “лицето й, и кривнатата й напухана с брашно пребрадка, и дрехите й, и обиците й, и възпретнатите й ръкави...” Не само къщата се преобразява като за посрещане на самия владика, а и всички, на които леля Станка е предала светлата си и благотворна вяра в идеала.
Вдъхновена от своя “свещен хидеал”, леля Станка дарява всички в къщи с много обич, подтиква ги към добродетелност. С тази своя доброта селянката приютява в къщата си дванадесетгодишното момче сираче, което получава дом и работа.То неведнъж усеща топлотата на нейната нежна милувка. Дори тогава, когато героя се чувства сам и нещастен, добрата дума и ласкавата усмивка на тази жена връщат радостта и щастието му в живота.
Леля Станка не само носи доброто у себе си, но насочва малчуганите от дома си да се стремят към него. Със заразителните си думи за своя “свещен идеал” селянката внушава на децата интерес към доброто и красивото и те неусетно го свързват в представите си с леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка. В детските им чисти души се раждат образи, добри като приказни феи и красиви като изписани икони. Непознатата леля Дъмша се превръща във “всемогъща и недостижима вълшебница”, а дъщеря й Ангелинка – в озарено от ангелска красота и доброта създание. Красотата прелива в усмивката и русите коси на Ангелинка, прелива в слънчевия трон, от който леля Дъмша бди над тях. Светлият идеал на леля Станка се превръща в кумир на всички деца на добрата стопанка. С верния си усет да възпитава тя ги насочва по пътя към доброто и красивото. Незримата, далечна, но добра и усмихната леля Дъмша не само е красива детска мечта, а тя става и пример, който селянчетата са готови да следват. Водени от своя идеал, децата се стремят към послушание, а в душите им се настанява копнеж към красота и доброта. Тая доброта пастирчето открива в погледа на грозната, зле облечена, малко смешна жена, преседнала на трикрако столче в къщата на леля Станка.
Истинската леля Дъмша не е красива, но умее да обича и уважава. Не се срамува от бедните си роднини, а ги почита с гостуването си. От външния й вид личи, че не е богата, но има щедро сърце, щом отделя за дар на църквата.В погледа й се чете обич, кротост и благост. И това е достатъчно всички да стоят пред нея прехласнати като пред чудодейна икона, покорени от добротата в очите й. А сирачето целува ръката й със смирение и страхопочитание. С жадното си за обич и топлота сърце, то търси доброта и разбиране, вижда у леля Дъмша това, към което се стреми чувствителната му душа. Идеалът се възприема не с очите, а със сърцето. Ето защо видът на леля Дъмша не буди отвръщение и присмех у никого. Умилението, възхищението, благоговението, което всички изпитват към гостенката , са чувства, породени от образа на добрия човек.Непринуденият жест на овчарчето внушава идеята, че душевната красота е по-силна от физическата.
Чрез контраста между въображаемата и истинската леля Дъмша и чрез поведението и преживяванията на героите Елин Пелин внушава идеята, че добротата е ценна нравствена категория, тя е нужна в трудното ежедневие на човека и в празничен и щастлив миг. Тя е част от душевното богатство и красота на обикновения човек, прави привлекателни всички, които я носят, щастливи са тези, които могат да я оценят. /частичен извод/
Стремежът към доброта и красота пренасят героите от разказа в света на мечтите. С богато въображение е дарен главният герой, дванадесетгодишно момче пастирче. Сирашката му участ го отличава от другите деца. Независимо от ласкавите грижи на леле Станка, момчето понякога се усеща чужд в нейната къща и страданието му е силно.Чувства нужда от близък човек, от внимание и обич и мислите му се насочват към оня мил и скъп образ, завладял сънищата и мечтите му. Образът на прекрасната Ангелинка, мъничка и нежна, кротка и добра, изпълва с възхищение сърцата на малчуганите. Сред хилядите “невинни...мисли” за нея в душата на момчето неусетно пламват искрите на първата любов. Сирашката му участ и трудният живот не са убили у него стремежа към красота и доброта. Сред красотата на природата през двете “чудни планински нощи” при овчарите, сред тишината и спокойствието, под “белите звезди” въображението му сътворява един красив и жадуван образ. Ангелинка, “царицата” на неговата фантазия, е мъничка като врабче, красива като златна пчела, сияеща и усмихната като “ангелчетата...в черковата”. Момчето усеща присъствието й при всеки полъх/повей/ на нощния вятър, във всяка проблясваща звезда. В образа на Ангелинка, рисуван в тайнствените скути на планината, момчето влага своя идеал за красиво и добро. Със силата на първите любовни трепети то се устремява към един по-хубав свят, в който се чувства истински щастлив. Любовта обогатяваживота му, разкрива представата за истински стойностните неща.
Запленен от своята мечта, влюбеният герой лети на крилете на орел към любимата си. Той е смел, жертвоготовен, брани любимото си момиче от всяка опасност и злина.Макар и по детски наивно, героят разбира, че любовта трябва да се пази, че доброто и красивото имат нужда от защита.
Усетил в сърцето си искрата на първата любов, героят мечтае да види с очите си своята бленувана принцеса. Когато настъпва утрото на Възнесение, лекуващата радост завладява момчето и то иска да я сподели с всички наоколо – с цветята, с птиците, със слънцето на пролетното утро. Мисълта,че най-после ще види Ангелинка, отеква в душата му като звън на черковна камбана.Чрез детайлите в описанието на героя:”краката и ръцете ми трепереха, лицето ми ...по-бледо от игликата...” писателят внушава трепетите на момчешкото сърце, устремено към красота и любов. Букетът от полски цветя, набрани по пътя, издава поетичната юношеска душа.
Любовта превръща сирачето в самоуверен и щастлив юноша, подхранва самочувствието му, но в мига на срещата с любимата чувствата му преминават в плахост и неувереност.
Момчето възприема Ангелинка като слънчево петно в тъмната къща. Влюбеният е изумен – тя е по-хубава от сънищата и мечтите. Около нея се излъчва сияние от красота и нежност. Златната коса и чудният глас, бялата рокличка и красивите панделки го омайват още повече.Сякаш пред богиня, а не пред обикновено градско момиче е застанало селското пастирче. Състоянието на момчето в часа на дългоочакваната среща писателят представя с образна метафора.С възхищение, радост и щастие се пълни сърцето на пастирчето, както “цветната чашка се пълни с лъчи”. В този миг на неземно щастие треперещите му пръсти изпускат цветята, които носи. Жълтата иглика поднесена като дар на красотата прелива в скута на момичето, както любовта изпълва сърцето на влюбения.
Жаден за щастие и любов, той сякаш се прекланя пред съвършенството и красотата. Покорен от неземната хубост на момичето, останал без дъх, сляп и глух за всичко около него, влюбеният е неспособен да побере повече чувства в сърцето си и избягва навън, понесъл завинаги щастието от сбъднатата мечта.
Любовта дава сили на момчето и превръща мига на срещата с Ангелинка във вечен спомен. Възвишеното чувство отключва сърцата за доброто, прави красиво трудното ежедневие. Любовта превръща човешкия живот в празник./обобщаващ извод/
Чрез образите от разказа “Ангелинка” Елин Пелин утвръждава много от нравствените добродетели на човека и внушава идеята, че само хората с богата душевност могат да изживеят дните си щастливо, като го свържат завинаги с добротата, красотата и любовта.
