Светулката
Съществува обаче и един друг източник на светлина, но той е доста по-различен от крушката. В действителност това съвсем не е предмет, а едно създание – една светулка.
Това малко същество, въпреки че не притежава никакви крушки, произвежда светлина в тялото си. То също така не използва и електричество, но притежава една дори още по-мощна технология. То е по-ефективно от една крушка, която превръща в светлина само 10% от енергията, която достига до нея, а останалите 90% се превръщат в топлина и изчезват. От друга страна светулката пък произвежда почти 100% светлина със своята енергия. Причината за това е безупречния дизайн в нейната система за производство на светлина.
Тялото й съдържа специален химичен елемент наречен луциферин и ензим на име луцифераз. Когато трябва да бъде произведена светлина, тези два елемента се съединяват и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина. Тези комплексни молекули са били специално проектирани, така че да могат да излъчват светлина. Мястото на всеки атом, изграждащ тези молекули, е установено съобразно този план.
Без съмнение този биохимичен дизайн не е случаен. Той е бил специално създаден. Така както Бог е дарил всички живи същества с необикновените им качества, така Той е научил и светулката как да отделя светлина. И така, какво светулката прави със светлината, която създава посредством една толкова висша технология?
За да намерим отговора на този въпрос трябва да разгледаме отблизо един рояк от светулки. Погледнати в тъмното те карат човек да се чувства сякаш върви под звездите. Това, което виждате обаче не са звезди, а стотици хиляди светулки. Тези светлинки са от изключително значение за светулките: средство за общуване.
През цялата история човек е използвал различни средства за осъществяване на общуване. Едно от тях е морзовата азбука, която се състои от къси и дълги сигнали и се използва при телеграмите. Светулките, подобно на морзовата азбука, използват светлинни сигнали, за да комуникират помежду си.
Мъжката светулка светва и изгасва своята светлина, за да изпрати съобщение до женската. Това съобщение съдържа специфичен код. Женската светулка използва същия този код, за да изпрати съобщението обратно на мъжката светулка. В резултат на тези взаимни съобщения мъжката и женската светулка се събират.
От момента на своето раждане всяка една светулка знае как да изпраща съобщения по този начин и как да разбира съобщенията, изпратени от другите светулки.
С една дума, всяка една от хилядите светулки, които виждаме събрани в тъмните нощи, представлява едно чудо на дизайна. Създателят на тази изключителна система е Бог, Творецът на всички живи същества.
