Защо Моканина изрича своята благородна лъжа ??? (интерпретативно съчинение)
(Йордан Йовков)
(Интерпретативно съчинение)
Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.
Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.
Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканина майката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.
„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :
-“Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”
Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.
“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”
Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.
