Пътят на човека от робството към свободата в "Хайдути" от Хр.Ботев
Времето, в което Христо Ботев живее и твори, е време на националноосвободителни борби, патриотични страсти и просветителска дейност. Това неизменно се отразява и върху Ботевите произведения, а като се отчете и душевният патос, който той носи, резултатите са двадесет стихотворения, които- въпреки малобройността си, успяват да поберат в себе си всички ценности, които българският народ изповядва. Един от най- възвишените идеали, които ракрива поезията на Ботев е свободата, но не формалната, политическа и икономическа свобода, а тази на личността. Противоположност на свободата е робството, а духовното израстване на нацията и на отделния човек се явява единственият възможен начин да се преодолее робското мислене. Свободата трябва да се възпитава у децата, защото тя е подобна на песен и ако се намери един- единствен човек, който да я запее, то тя ще се разпростре из цялата българска земя. Като ярък пример, обисуващ именно този път, който човекът изминава от робството към свободата, стихотворението " Хайдути", написано няколко години преди Освобождението, разкава историята на Чавдар войвода. Творбата започва с прослава на Чавдар, чийто образ се яввява събирателен за всички хайдути, борели се някога за справедливост в българските земи. Техният земен път е бил кратък, но дотатъчен да пожелаят свободата, да се борят за нея и с това да прославят името си ("Я надуй, дядо, кавала,/след теб да викна- запея/ песни юнашки, хайдушки,/ песни за вехти войводи-/ за Чавдар страшен хайдутин,/ за Чавдар вехта войвода...") От друга страна, построяването на текста като диалог, в който поетът се обръща към непознат за читателя "дядо", допринася за автентичното звучене и подтиква към отъждествяване с "дядото", което от своя страна спомага за осъществяването на непряк диалог между четящия и лйрика. В тези начални строфи Ботев прославя и майката, която е и родина, като дарителка на живот и оттук- на свобода, т.е. с раждането се дава свобода на душата на войводата, която преди това е била някъде в отвъдното, за да може той да избави родината си от робството( "какви деца е раждала,/ раждала, ражда и сега/ бъкгарска майка юнашка;/ какви е момци хранила,/ хранила, храни и днеска/ нашата земя хубава!" ) Пътят към свободата е свързан и с осъзнаването на робството, а също така и с личния избор на човека. Ботев вярва, че не е възможно един човек да се избави от своя поробител, ако не го желае истински и ако не го смята за необходимо. За поета свободен е онзи, който има смелостта да въстане срещу неправдата и не би се примирил с нея (" Пък, който иска, та тегли-/ тежко му нима ще кажа?/ Юнакът тегло не търпи") В "Хайдути" се разказва и за живота на Чавдар хайдутин. Чрез нея читателят проследява духовното развитие на войводата- как от овчарче той се превръща в приемник на баща си. Върпеки, че майка му го е дала да работи, "по чужди врати да ходи", волната му душа го отнася в планината (" При татка искам да ида,/ при татка в Стара планина;/ татко ми да ме научи/ на къвто иска занаят...") Мотивът за песента е водещ в цялото стихотворение. Поетът отъждествява песента със свободата- от една страна тя, песента, е нещо традиционно за българския народ и показва патриотичната привързаност на Ботев към България. От друга страна тя е нещо, за което няма граници- тя се лее свободно "по планини и поля", "при моми и момци", "по сборове и седенки". Тази песен е песен на свободата. Пътят, който човекът изминава от робството към свободата е дълъг, но е той е крайно необдохим- само чрез него България и българският народ могат да просъществуват.Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
152)