Маминото детенце

1 глава
Увод: (той е универсален за цялото произведение)

В повестта “Маминото детенце” , Каравелов изобличава пороци и недъзи от нравствен характер , опасни не само за отделния човек , но и за цялото общество. В творбата авторът е взел на прицел неправилното възпитание на децата в семействтото и преките последици от това – лентяйство, разгулен живот , пиянството , лъжите и кражбите.

Образът на Нено и Неновица според 1 глава

Теза ( може да се използва по единично за двамата герои, като се обърне в единствено число) :

Нено и Неновица са сатирични обобщения на черти от българския национален характер. Авторът използва всички средства на комичното представяне, за да разкрие своите идеи заложени в творбата. Използвайки контраста като основно изразно средство, Каравелов разкрива грозното у героите външността и духовния им мир. Образите на Нено и Неновица са носители на грозното , нищожното , пошлото и бездуховното.

Доказателствена част (по цялата първа глава и най –вече по темата за образите)

Повестта започва с възторжено описание на Казънлък и неговите трудолюбиви жители. Красотата в природата е проникнала и в човешките души. Момичетата , които работят в розовите градини , носят типични български добродетели – трудолюбие, чистосърдечност .Картината е динамична, създава се усещане за пълноценен и значим живот. В съпоставката между съществуването на върбата и живота на трендафила и определението “живот - дрямка” и “живот – блаженство” е скрита основната идея на повестта .Според автора животът на човека има смисъл , ако е полезен и пълноценен.

В двора на чорбаджи Нено е тихо, там цари тягостно и пълно спокойствие.Чре з контраста между атмосферата в казънлъшките градини и Неновия дом автора отвежда читателя къмизвода за дълбоката пропаст между живота на чорбаджиите и живота на обикновените хора.Нено и Неновица са безразлични към околния свят . Изключително майсторство влага Каравелов при портретното описание на чорбаджията . Образът е въведен чрез гротесково оприличаване “с две лебеници, които седят една до друга” Три пъти е повторен глаголът “седя” и това подчертава липсата на движение и промяна у героя . Вънщността му е обрисувана със сравнения взети от растителния, предметния и животински свят – “лебеници” , “урязалки козина” , и “подлоги”.Те подсказват липсата на духовен живот у Нено. За създаването на отрицателно отношение към героя особено значение има определянето на тялото като “неразделно” и “мазно” . То е загубило своята форма. Коремът сякаш е “погълнал” човека , обезличил го е. Най – впечатляващо е лицето на героя. То се състои от “някаква си дупка” намек за лакомията и три червени подлоги. Особено внимание Авторът отделя на очите. Те са като “две черни точки”, безизразни и отблъскващи. Ако очите на човек са прозорец към душата , то у Нено духовен живот няма.Той е едно неподвижно туловище , което не се интересува от нищо освен от парите си. Героят е толкова дебел , че не може да диша нормално. Затрудненото дишане е следствие на отчужденост от активен труд и влечение към удоволствията. Говорът на героя иронично е оприличен с изригване на вулкан. Дори естествени човешки дейности , които се извършват без усилие затрудняват Нено.

Статично (неподвижно) изградената карикатурно - гротескова фигура е иронично раздвижена чрез цветовете на облеклото, в които доминира червеният цвят. Чрез детайлите на облеклото – копринена риза, ленени гащи , елеченце и бял фес е загатното социалното положение на героя. Въпреки че не притежава качества на ценна значима личност , дрехите му подсказват претенции за авторитета и превъзходство над другите. Материята и цветът на облеклото също внушават мисълта , че героят няма намерение да се труди. Комичният ефект в описанието на облеклото се допълва от умалителните съществителни “пръчици” и “елеченце”. Върху Неновото мазно туловище те изглеждат несъразмерно малки.

Портретната характеристика на Нено създава отрицателно отношение към героя . Тя е изградена с помощта на карикатурата, гротеската и сатирата.

Грозната и отблъскваща външност на Нено крие също толкова незначителна и ограничена душа. Героят се е отдалечил от човешката си същност , откъснал се е от труда и няма духовни интереси.Гротес ковата външност е съчетана с високомерно поведение. Нено запълва делника си с безсмислени напътствия към слугата Иван . В речта му преобладават повелителни изречения , груби фрази , тонът му е назидателен. Честите паузи, които прави, когато говори, са израз на неумението му да се изразява. По сполучливо Нено си служи с жестовете.

В думите на чорбаджията звучи пренебрежение, не само към слугата , но и към момичетата , които работят. Господарското му самочувствие го кара да се държи високомерно и жестоко: “ парици им се плащат. Удряй”! В изкривения морален свят на Нено единствено парите са достойни за уважение. За това говори и обръщението на героя към тях “парици”. Те са му скъпи , мили.

В леността си Нено няма време дори за собствения си син и затова поверява грижите и възпитанието му на Иван. Бащата не е в състояние да бъде пълноценен родител и налага волята си не с авторитет, а с лъжа: “кажи му, че съм хванал пиле”.

Нено става един от основните фактори за моралната деградация на Николчо. Той не изгражда добродетели у сина си , защото сам не ги притежава.. Не учи Николчо на труд, а му създава лъжовно усещане за превъзходство.

Съвсем различен обаче става Нено при появата на чорбаджийката. Безличен нищожен и слабохарактерен той е готов да и се подчинява безропотно.


Представата за Неновица

Не по – малко отблъскваща е и Неновица. Авторът си служи с карикатура и гротеска , за да създаде ярка представа за нея . Героинята е изобразена като достойната половинка на лебеницата . Тя е сравнена с “ония двуноги животни … които се угояват за Коледа “. Оприличаването с животно говори за ограничеността на Неновица и за отдалечаването й от човешкото . Неопределително то “нещо” засилва сатиричния ефект при представяне на образа . Авторовото отношение е изразено и чрез факта , че той не й е дал дори име . Героинята е просто Неновица ….

Портретът на Неновица съдържа провокиращ за читателя елемент. Външно погледнато той носи положителен заряд : Нейното хубавичко и мазничко лице е било почти всякога сериозно , мълчаливо , навъсено и замислено…” Контрастните определения “хубавичко” и “мазничко” и умалителните им форми издават отношението на писателя - ирония и сарказъм, породени от ограничената интелектуална същност на героинята. Неновица е ленива, алчна , зла и животът й се подчинява на три жизнени начала , ярко доказващи ограничената и бездуховност.: “ Да не излазя от къщата им онова щото би могло да остане в нея… “ Като разкрива вътрешния й монолог , иронично определен като” зрели и практически мислиКаравелов изобличава егоизма и скъперничествот о на една примитивна жена. Личният интерес на чорбаджийката определя и поведението й – ако намери пари ще скрие богатството за себе си. Дрои мечтите й са свързани с трупането на пари и съкровище. Очевидна е и иронията на Каравелов когато говори за мисли които се “въртят” и “провират в мозъка на Неновица”. Те се затварят около маловажни битови проблеми , свързани с яйцата, зелето, солта, За Неновица най – важни са парите. Те изпълват живота й, мислите й и мечтите й със смисъл.

Заключение (за представата , образа на Нено и Неновица)

Чрез гротесково карикатурното изображение на Нено и Неновица Каравелов постига силно сатирично изобличение на човешки пороци и недъзи , които водят до самоунищожение на самоличността . Тази характеристика напълно съответства на авторовата задача да представи чрез художествени обобщения отрицателни явления в българския характер.

Заключение (което с малка преработка става за всяка тема по “Маминото детенце” )

В повестта “Маминото детенце” ( или 1 2 3 и тн. глава ) Каравелов постига силно сатирично изобличение на човешки пороци и недъзи , които водят до самоунищожение на самоличността . Тази характеристика напълно съответства на авторовата задача да представи чрез художествени обобщения отрицателни явления в българския характер. (в българското семейство , в идеала за български учител [даскал Славе ] и тн.)


Теза за образа на Неновица

В повестта “” се сблъскваме с герои и хакактери като Нено и Неновица. Авторът си слъжи с карикатура сатира и гротеска , за да ни даде пълна представа за тях. Той изобличава Неновица и отношението му е отрицателно, иронично и саркастично. Тя е представена като бездуховна , алчна , зла и ленива. Тя мисли единствено за пари и дори в отношението си към детето проявява криворазбрана родителска обич. В повестта Каравелов изобличава егоизма и скъперничествот о на една примитивна жена, която дори не е названа по име. Той отрича образа й , който е носител единствено на грозното , нищожното и пошлото.


2 глава
Увод ( може да се използва по всяка тема върху втора глава) :

Във втора глава Каравелов рисува привидно идеалните отношения в чорбаджийското семейство . Детайлите в описанието , незначителните реплики, дребните случки говорят за пародия на истинските човешки взаимотношения .Той изобличава този вид отношения с помощта на художествените средства , защото те водят до деградация и падение.

Доказателства : ( разсъждения върху втора глава, Могат да се използват по всички теми върху тази глава с малко преработка)

Между Нено и Неновица не съществува духовна близост. Те не са способни на силни чувства , в основата на взаимотношеният а им са лицемерието, тишината, и измамното спокойствие. Неновица прилича досущ на своята половинка не само физически , но и духовно (нравствено) Ироничното определение “Неновата половин душа” и изразът “ гиниалната икономка” свидетелстват за авторовото отношение км героинята. Образът отблъсква читателя с нечистоплътност та и неприятната миризма. Двамата водят безсмислени , безсъдържателни разговори. Теми са елементарни , ограничени. Репликите са кратки и повтарящи се. Те просто няма какво да си кажат , не се интересуват един от друг , напълно отчуждени са. Но и този път разговора достига една “възвишена” точка – парите. Практичното заключение на Неновица да отсекат безплодния кестен свидетелства за алчността и скъперничествот о й , за потребителското й отношение от живота – това , от което няма позла , трябва да се махне, да не съществува повече.Всичко това засвидетелства и затвърждава една представа за героите , като за примитивно мислещи хора, алчни, незаинтересован и.

Сънят на чорбаджийте във време , когато всички се трудят ,ги характеризира, като различни хора. Каравелов сравнява господарското дишане с грохота на изригнал вулкан и по този начин подчертава контраста между грозното в двамата герои и красивото около тях. Гротеската разкрива пропастта между двата свята – по сянката на крушата и в казанлъшките градини.

Образът на Николчо, чорбаджийското детенце, се разкрива преди всичко в епизодите , в които авторът описва взаимоотношения та на героя в семейството. Някой негови черти обаче изпъкват и се проявяват в преки или косвени контакти с други герои от творбата. Така Каравелов не прощава вината че на хора от средата на бедните – ратаят Иван , който загубил своето достойнство , се е превърнал в сянка на своите господари Превърнат в безгръбначно същество , момче за всичко и безропотен слуга , той няма сили да защити да докаже своята невинност . Каравелов изобличава лакейството и раболепието на Иван , чието старание се дължи на желанието да угоди на господарите . Николчо се отнася грубо и с пренебрежение към него. Ясно е , че добре е усвоил житейските уроци на родителите си . Речникът му е изпълнен повелителни изречения , обидни обръщения . Неподчинението на Иван го прави груб и раздразнителен . Авторът изобличава проявите на своеправност у чорбаджийския син, чрез градация от епитетите “ галени, отгоени, охранени,“, които засилват убеждението , че паразитната среда ражда себеподобни.

Последица от Николчовите капризи е “живописната сцена”. Така авторът я нарича , за да подчертае , че с появата на Николчо се нарушават тишината и спокойствието на чорбаджи Нено. В реакцията на двамата родители личи разбирането,че чорбаджиите са винаги прави. Тази житейска позиция Николчо ще поема винаги. Грижовните родители не се интересуват от истината. Те търсят потвърждение за невинността на Николчо . Обясненията на сина го разкриват като лъжец , който за да се оправдае , обвинява беззащитния слуга . Николчо клевети Иван не защото се страхува от наказание, а защото е възприел житейски морал , според който богатите са винаги прави.


(образа на даскал Славе)

Чрез умела ретроспекция ( завръщане в отминал епизод) Каравелов среща чорбаджийският син с даскал Славе . Така авторът разкрива на читателя още един важен фактор за възпитанието и формирането на героя – училището. В повестта понятието за училище е представено чрез метафора “разсадник на образованието”. Това гръмко и иронично определение предизвиква смях у читателите . Образът на учителя е въведен с епитета “знаменития педагог” ,който “знаел не само да учи попа Никидата , а да пее в черкова”. Тази информация руши първоначалното добро впечатление . Името на героя също не е случайно – Славе т.е. “славен човек

Нено и Неновица имат погрешни разбирания и представа за ролята на учителя и училището . Духовно бедни и заслепени от господарско самочувствие , те не изискват от даскала да го образова и възпита правилно , а да продължи техните методи на възпитание. От наставленията “ Не бийте го, даскале” , “Не карайте му се яко” личи криворазбраната родителска обич и грижа . Нено и Неновица диктуват на учителя своите морални принципи . Според тях чорбаджийското дете е по специално и за него трябва да се полагат особени грижи . Разкривайки отношенията на чорбаджиите към училището , Каравелов подчертава , че тези хора са опасни не само за себе си , но и за цялото общество

( образа на даскал Славе)

Не по малко вредни за обществото са и хора като даскал Славе – безпринципни , безволеви , безотговорни. Даскал Славе не отговоря на представите за възрожденски учител и затова присмехът и критиката на Каравелов са безпощадни. Знаменитият педагог си изработва житейска философия , която е в услуга на господарите “чорбаджийското дете се не бие” тоягата е само за”цървуланковц ите . В своята ограниченост и алчност , с недостойното си поведение даскал Славе си налага едно жалко съществуване. Духовните ценности , които той възпитава у учениците , са самочувствие и високомерие у богатите и раболепие, покорство у бедните. Основание за всичко това даскалът намира в парите, които едните имат а другите нямат.Социалнот о разделение на децата в ранната детска възраст формира преобърнати, деформирани представи за живота , за доброто и злото.


( теза за ролята на училището в живота на Николчо)

Училището допълните принася за падението на Николчо То не поправя родителските грешки . Не изкоренява вредните навици , получени в семейството . То подготвя почвата , върху която ще избуят кражбата, пиянството , лъжите и разврата.

За четири годишен престой в училището Николчо едва срича и научава две молитви., но събира достатъчно “ум и разум” , за да разбере , че трябва “ да държи главата си високо , да говори повелително…”. Каравелов подлага на унищожителна критика псевдоучителя, който не гради , а разрушава нравствените устои на децата. Малката класна стая се превръща в първата сцена , на която чорбаджийския син показва на какво е способен и към какво се стреми: “ да играе роли”.

Чрез преобърнатия и изкривен свят на героите в повестта Каравелов внушава истинските стойности на българина – стремежи към просвета , преклонение, пред учителя, уважение и почит към училището.


Теза за образа на Николчо

В повестта “Маминото детенце” се срещаме с герои от нравствен характер , чийто пороци и недъзи Каравелов изобличава без да пести карикатура сатира и гротеска. Такъв герой е и Николчо, който от малък наследява бездуховността , алчността и мързела на родителите си. Още в първите моменти от срещата ни с него виждаме , че той е високомерен лъжец , пълен със превъзходство, самочувствие и капризи . По пътя на моралната му деградация два основни фактора подготвят почвата на която да избуят кражбата, лъжата, пиянството и разврата. Тези фактори са семейството и училището. Ето защо според Каравелов хора като Николчо , семейството му и даскал Славе са опасни не само за себе си , но и за цялото общество.

Теза за образа на Даскал Славе

В повестта “Маминото детенцеКаравелов ни среща с човек чиято роля е много важна. А именно даскал Славе. Но той е поставен под унищожителната критика на автора ,защото не отговоря на представите за възрожденски учител , а още повече той е представен като безпринципен , безхарактерен и безволеви човек. Той угажда на богатите и преподава криворазбрани ценности и истини у децата още в ранна възраст. Той изпъква със своята алчност , ограниченост и безотговорност. Със своето жалко съществуване и недостойното си поведение даскал Славе се запечатва в образа на читателите, като човек, вреден за обществото, зъл и духовно беден.

Теза за ролята на училището в живота на Николчо

В повестта “Маминото детенцеКаравелов ни среща с богата галерия от образи , повечето от които са опасни за обществото благодарение на своята бездуховност , алчност и безотговорност. Николчо е един от тези хора. Но по пътя за своето деградиране един много важен фактор определя поведението му. Училището – то допълнително допринася за падението на младежа. То не поправя родителските грешки. Не изкоренява вредните навици получени в семейството. То го учи единствено на самочувствие и високомерие , превъзходство над другите и посява грешни и обърнати представи за истините от живота. То подготвя почвата на която ще избуят пиянството , кражбите , лъжите и разврата.


3 глава

Увод към трета глава

Трета глава обогатява представата за героите чрез темата за пиянството и приятелската среда , за отношението на обществото към безнравственото поведение на личността.

Семейството играе важна роля при избора на приятели. Житейските уроци на Нено и Неновица формират у Николчо господарско самочувствие и влечение към удоволствията , които го подтикват да търси подходяща компания. Лощите приятели го тласкат към дъното и той се превръща в напълно пропаднал и опустошен човек.

Трета глава започва с желанието на Неновица да утеши сина си. Тя е възмутена от факта, че някой си е позволил да накърни господарското самочувствие на детето й . Свикнала да го обгражда с любов и щедри грижи ,тя му обещава подарък , който трябва да замести авторитета. Каравелов осъжда поведението на Неновица чрез ироничния епитет “нежната майка”.
Нено е разгневен не толкова , че се е случило нещо с детето му , а затова ,че са нарушили почивката му.Сънят му ярко го характеризира . Дори и тогава той остава верен на любимите си неща – гюловицата , почивката , приятелството с турците. Сънят му буди смях у читателя . Героят е лишен от мъжко самочувствие. Разказът за мечката водена от цигани, завършва с изпитата ракия . Така темата за алкохола и пиянствтото трайно се настаняват в повестта.

За неумението на родителите да възпитават правилно своето дете в духа на утвърдените патриархални ценности, читателя съди от последния разговор за ракията. Според Ненокойто пие ракия не става човек”Синът открива противоречието между думите и делата на баща си. Неудобните въпроси на Николчо затрудняват Нено. В името на тишината и спокойствието той разрешава на сина си да пие. Неновица не е по-различна от съпруга си. С репликата “Пийни си сине пийни си, маме” тя поущрява Николчо да пийва “ако му тегли сърцето” Нейното “умилно виражение” е израз на пълното неразбиране за опасните последици от проявеното майчино лекомислие. Така Неновица тласка сина си към порока. Напътствията й ще бъдат стриктно спазвани от “ маминото детенце” и ще се превърнат в житейски принцип за чорбаджийския син.

Израстнал в егоистична и с лъжливи ценности семейна среда , Николчо търси изява извън дома. Чрез повторенията на думата “расъл” Каравелов внушава ,че Николчо расте. Но само на ръст. Създадените навици носят удовлетворение, когато са споделени и Николчо намира достойна компания сред приятели. Авторовата ирония в определянето им като “ Трите младежи на казанлъшкото бъдеще “ посочва заплахата в наглед безобидния порок. Липсата на истински приятели е предопределена от изградената вече представа за чорбаджийски син и за мястото му в обществото.Сред порочните другари безнравственост та му се задълбочава, безделието ражда поквара “хероическите подвизи” престават да бъдат безобидно явление, забавление, защото изместват смислените цели и превръщат живота в пустота , с ирония автора обобщава смисъла на живота на Николчо и неговите приятели които “спали да пият , яли да пият , живели да пият”.

Прощаваните прегрешения водят логично героите към духовна гибел, безпътното поведение на тези “мамини чедица” предизвиква възмущението на обществото. Не случайно авторът въвежда в повестта тревата преценка на казанлъшките старци и на турчина Али Ага. Писателят поставя конфликта “стари” – “млади” чрез гледната точка на две поколения, които изразяват две различни ценностни системи - патриархалната и тази на криворазбраната свобода и обич.Според Каравелов само съхранените традиции са основа за духовното израстване на обществото . Али Ага поставя проблема за нравствеността и морала и изобличава Николчо. Мъдрият турчин осъзнава опасността за околните от пороците , които той определя като ‘зараза”, а пиянството като “лудост”. Турчинът Али упреква Нено , който е забравил дълга си на родител и възпитател. Гневните осъдителни думи са подкрепени от народната мъдрост “ краставата коза трябва да се изгони…” и изразява авторовата присъда над Нено. И в още една преценка е категоричен : “ за убиене са такива бащи

Позицията на Неновица е в контраст с тази на казанлъшкото общество. Тя продължава да отстоява житейската позиция , че на чорбаджийските деца всичко трябва да се прощава.

Заключение по трета глава

В трета глава на повестта Каравелов разкрива неспособността на Николчо да преодолее влиянието на средата , в която живее . Липсата на нравствените добродетели и морални устои в дома и сред приятелите го тласкат по пътя на падението. Падението на личността и моралното деградиране към което той безвъзвратно се е насочил.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Daniel Nikolov ( 8) на 26 Ноември 2007
Spored mene, mnogo dobre si se spravil(a). Az, obatche tursih kritika na tova proizvedenie, a puk ne samo na nego. Nqkoj moje li da mi kaje kude moga da namerq site, kudeto bih mogul da namerq literaturna kritika, puk i da si uprajnqvam umeniqta tam Ili puk, da mi kajete ot kude moga da si nabavq pomagalo s literaturna kritika? Ne znam... Kakto i da e... Tchudesna izpulnenie na zada4ata, bogity.



BTW, kude moga da se predstavq na foruma? >_>



-- Dan
niki ( 42) на 26 Ноември 2007
as ne sam u4itel ama prekaleno za moite godini znam BEL imeto v skype mi e niksana33
YAn4i ( 2) на 23 Ноември 2007
mi bravo

angelina ( 6) на 15 Ноември 2007
vazhi6tavam ti se
angelina ( 6) на 15 Ноември 2007
abe kak si uspql da napi6e6 vsi4ko tva mi pozdravleniq ti si genii imam doma6nooo
angelina ( 6) на 15 Ноември 2007
danke pomogna mi za doma6noto
Павлина ( 1729) на 12 Май 2007
super!!! zaslujava6 si 6esticata! predstavil si vsi4ki obrazi qsno i to4no. nqmam nikakvi zabelejki.