Идеалите и стремежите на хъшовете, разкрити в пламенното слово на Сранджата

Отблъснат от егоизма, лъжепатриотизма и користолюбието на своите съвременици, Вазов създава повестта "Немили-недраги", за да разкаже за безкористните, себераздаващи се някогашни герои и настоящи мъченици в изгнание - хъшовете. Един от най-вълнуващите епизоди в творбата е речта на Странджата . Той обобщава смисъла на цялата повест. Оттук идва и заглавието й- поетично и точно. Вазовите герои живеят между страданието и подвига, но този живот не пречупва и не сломява борбения им дух.

Вдъхновената реч на Знаменосеца е идейно-емоционален център в произведението. Чрез нея Вазов разкрива мислите, желанията. чувствата и слисъла на мизерното съществуване на всички онези хора, живеещи далече от родината и бленуващи нейната свобода. Писателят говори с гордост за славното минало, с болка и тъга за мрачното настояще и с вяра в и оптимизъм за светлото бъдеще. Вълнуващото слово на Старнджата дуват и мизерстват, защото живеят.

Огорчен и притеснен от свадата между своите гости, Знаменосезът се намесва, за да усмири хъшовете. Засегнато е достойнството на един от тях, а това е най-ценното, което те притежават. Гняв и възмущение изпълва душите на всички присъстващи. Като по мъдър и опитен Странджата осъзнава, че озлобението и разединението са погубни за делото, на което са се посветили. Тези родолюбци за обединени от солидарността и взаимопомощта помежду им и Знаменосецът не би допуснал да бъдат разрушени тези добродатели. Думите му, разкриващи неговата мъдрост, чувство за справедливост и неугасващата му обич към родината, която милее и чака някой ден да се върне "с байрак в ръка". Тези негови мисли успокояват духовете и връщат реда в кръмата. "Да живее Странджата, храбрият знаменосец." В този възглас се усеща обичта и уважението към него. Този възглас довежда до умиление някогашния герой и той развълнуван произнася вдъхновената си пламенна реч. Треперещият глас и разтреперената ръка свидетелстват за голямото ми вълнение. Словото започва спонтанно с обръщението "братя мили". Хъшовете са негови братя по съдба и идеи. В мизерната кръчма Знаменосецът и всички останали запазват любовта си към България, патриотичните си пориви и чувството за чест и достойнство. Странджата е дълбоко развълнуван от признаниетона авторитета му.

Някогашният герой говори първо за миналото. То е извор на духовни сили, гордост и връща на хъшовете загубеното им достойнство и самочувство на хора и българи. По-късно Странджата с горчивина разказва за тъжното настояще в чуждата страна, но съзнателно отклонява мисълта за него. Тежат мизерията, бедността, изолацията, но най-вече - бездействието и забравата. Той е засегнал незарасналата рана в душата на всеки един от хъшовете. Казаното е свързано с техния живот, героичен в миналото, жалък в настоящето и изпълнен с надежда за осъществяване на светлия идеал- свободата на родината.

Странджата продължава речта си с желанието да влее вяра в измъчените им души. Той отново говори за настоящето, но този път за това на изстрадалия български народ. С поредица от глаголи във възходяща градиация се разкрива робската участ : "Там турците глобят, събличат, убиват, позорят..." . Страданието е по-добро от робството. Старият хъш припомня мотивите за остстояване на идеала. Борбата не е завършена, народът се нуждае от закрила. Хъшовете са тези които ще поведат отново битката когато удари часът. Те трябва да са готови за този светъл и велик миг, защото знаят, че свободата на един народ преминава през борбата и саможертвата, а свободата е техният идеал. Поборници за свобода, изтерзани от скитане, мизерия и носталгия по отечеството, хъшовете не искат нищо друго : "... освобождението на България, ни по-вече, ни-по малко".

Тези думи след Освобождението звучат като упрек към управляващите, които са забравили славните страници от историята на отечеството и героите, борили се за свободата. Издигнати са на пиедестал егоизма, себелюбието и лъжепатриотизма и точно те карат Вазов да напише повестта и да разкаже за своите немили-недраги, отдавна тънещи в забрава герои.

Те са се отдали на народното дели, което за тях е чакане и съхранение на любовта им към България и доброволно са приели мъченичеството: "...а хъш значи да си мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик". Тези думи са девизът на хъшовете, крепят ги. Те най-добре познават трудностите в чуждата страна, лишенията, мизерията, изолацията. но също така знаят в името на какво страдат. Тези нещастни хора чакат, бленуват да умрат със слава и борба, а не като кучета по браилските улици, да затуптят още веднъж сърцата, да се развее знамето: " Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България!"

В думите на Странджата се крие простота на изказа и същевременно огромна въздействителна сила. Той е откровен към хъшовете и точно тая откровеност ги зближава още повече. Думите "Станахме баби..." звучат покъртително тъжно, но у хъшовете те не създават чувство на безнадежност и обреченост, а точно обратното- вдъхват им варя в мечтаното бъдеще и предизвикват ненавист и омраза към турците. След този възглас всички хъшове стават прави и мълчат. С това те изразяват своето уважение и преклонение пред солидарността, благородството, откровеността и справедливостта на Знаменосеца. Всички са вече други хора. Няма следа от озлобението и гнева. Странджата е постигал целта си, най-важното- обединението, самочувствието достойството им.

Вазов пресъздава реакцията на слушателите. Картината на настъпилото опиянение е видяна през очите на Бръчков, който вече е напълно готов да сподели патриотичните идеали на рези хора. Пламенен отзив на речта е избликнала бунтовна песен. В нея се събират всички спомени и надежди на хъшовете.

Читателят изпитва дълбоко уважение към героите на Вазов, превърнали своя живот в саможертва в името на свободата.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.