Сбогом, любов моя
Взех всичко, сърцето си само забравих. Търсих го навсякъде, но така и не успях да го открия. Предположих, че навярно си го изгубил. Но аз ти прощавам, любов моя – и без това беше овехтяло и твърде немощно, за да обича отново.
На излизане угасих свеща, която бях запалила в очакване ти да се прибереш. Беше почти догоряла, но се опасявах да ен избухне пожар и да изпепели домът ти така, както ти изпепели душата ми и я превърна в пустиня.
Оставих ключа на масата до бутилката шампанско и двете кристални чаши. Ако решиш да пийнеш – наздраве! Доста горчи, нали! Не поглеждай етикета, не е от виното. Навярно това е вкусът на самотата и болаката. Е, тепърва ти ти редстои да го опитваш. На мен не ми хареса, събрах си дрехите и прашните спомени в един куфар и си тръгнах. А ти къде ще отидеш? Малко е трудно да избягаме от съдбата, нали? Но стига токова! Минава четири и полувина сутринтаи е време вече да тръгвам.
Сбогом, слънце. оставям те да се наслаждаваш на последните отломки от нашата катастрофална любов!
