Образът на Акакий Акакиевич

Световноизвестната повест на Гогол “Шинел" отразява затворения микрокосмос на Петербург през 30-те години на 19 век. Описвайки съдбата на главния герой - дребния незначителен чиновник Акакий Акакивич, авторът отрича грозотата и антихуманността на старото руското общество.

Акакиевич принадлежи към света на унизените и оскърбените. Неговият духовен свят е малък, а човешкото му достойнство-ограбено. Човекът липсва, но символът мнимо присъства. Ирационалното се проявява в момента, когато шинелът започва да действа вместо него. Призракът на “възкръсналия” извършва кражби, като дръзко смъква шинелите на минувачите, в това число и на “високопоставеното лице”, което се е отнесло бездушно към неговото нещастие. Унизителното и мизерно съществуване, което героят води, му пречи да осъзнае своята безличност и нищожество. Понасяйки ежедневно подигравките на своите колеги и безцеремонността на своите началници, той е смачкан, нещастен, лишен от истински пълноценен живот. Затъпяващата писарска работа е притъпила съзнанието му; честолюбието му е пренесено изцяло в любовта към буквите и към преписването:”виждаше навсякъде своите чисти, изписани с равен почерк редове”, а вечер заспива в стаичката си “предварително усмихнат от мисълта за утрешния ден: утре бог пак ще му изпрати нещо за преписване”.

Ушиването на новия шинел става смисъл на жалкото му съществуване и сякаш изцяло го преобразява. Животът му се изпълва с ново съдържание. Променя се самочувствието и в известен смисъл характерът му: ”Той стана някак по-жив, дори характерът му се затвърди като на човек, който вече е намерил и си е поставил някаква цел....Понякога в очите му пламваше огън, в главата му се мяркаха дори и “най-дръзки и смели мисли: дали наистина да сложи бялка на яката”.

Кулминационният момент в нравствената градация на пробуждането на човешкото е ушитият шинел, който обаче скоро е откраднат. Единственият изход от унизителното положение, в което се намира човекът, е отмъщението на призрака на Акакий Акакиевич, който броди из града и краде шинелите на гражданите. До момента, в който негова жертва не става „важното лице”, което грубо му е отказало помощ. Акцентът пада върху тайнствените и мрачни ходове на съдбата, която принуждава човека да търси единствения начин за отмъщение чрез нереални превъплъщения. Мотивът за излезлия от гроба мъртвец, който се връща на земята, за да отмъщава, е популярен в романтическата литература. Подходът, избран от Гогол, се обляга в голяма степен на тази литературна тенденция. Новият тип герой, въведен от автора, за разлика от романтическия герой, не се опълчва срещу реда. У Акакий Акакиевич и „важното лице” липсва усилието за разкрепостяване на личността от догмите на обществения ред, но е налице желанието да живее достойно, според разбиранията си. Колкото и нищожен да е Акакий Акакиевич обаче той все пак си има някакъв свой свят – съвършеното преписване го радва. Преписвайки чуждите писма със своя красив почерк, без да допусне нито една грешка, той е намерил себе си. Там се чувства добре. Трябва ли да го презираме заради нищожността на неговия свят? Няма ли той също право да получава уважението на обществото? Това е и формулирането от Гогол на новия хуманитарен проблем - обществото трябва да даде възможност на всеки, дори и на най-незначителния свой член да живее достойно. Не всеки е способен да бъде романтичен герой, но това не означава, че трябва да бъде тъпкан като нищожна буболечка. Напротив, всеки човек, макар и с ограничени способности, трябва да отстоява най-доброто, което носи в себе си и да се бори за своето място в живота.

Животът на А.А. с изпитанията и смъртта на героя, наподобява житие на герой-мъченик, който възкръсва, за да възстанови правдата. “Шинел" е повест не само за унижението, но и за възраждането и за неунищожимостта на човешката личност.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.