Тъмнината е тайнство на заплахата и страха (Зимни вечери)

Тъмнина - доста относитлно понятие. Свързва се с всичко-със самия човек и със заобикалящия го свят. Точното значение на думата е "липса на светлина". Но дали наистина е така или друго разтълкуване е примирението с трудностите?

Мрак-тайнство забулено във вековете, пораждащо у хората чувство на несигурност,на самота и студ,на неприятни спомени. Ето така тъмнината е предизвиквала тревожни емоции,които човек се е опитвал да преодолее по различни начини. Той е палел огън,изграждал е непрестъпни крепости,търсел е съчувствие и сродна душа,с която да сподели своите мисли.

Пада нощ, всичко настръхва и затихва. Сякаш тъмата обгръща ума и душата и те оставя без дъх, сам със себе си в непроницаемата тишина. Потънал в мъгла и незнайна забрава,единственото,което чуваш е затаения си дъх и ускорения ритъм на сърцето - туп - туп. Кога ще свърши? Но може ли човек да се отскубне от "свирепите нокти на тъмнината"? Неслучайно тази дума се свързва с едни от най-ужасните ни страхове и кошмари, дори със самата смърт. Този момент на безпомощност напълно се описва в цикъла на Христо Смирненски "Зимни вечери":

И в мъглата жълто-пепелява,

в нейното зловещо празненство,

броди тежко,неспокойно плава

някакво задгробно същество.

 

Именно тази тайнственост допулва нерадостното съществуване и подтиска желанието за живот.

Изолацията от околния свят,непрогледната тъма и глухото свистене на вятъра могат да засилят уплахата и човек се чувства изоставен и сломен. Тогава истински се замислямеза жалкото си, но все пак безценно съществуване. Опомняме се и спираме да се оплакваме от теглото,което носим на гърба си и само едно нещо напира отвътре и иска да излезе. Чува се силен вик-но нима с крещене и плач можем да се измъкнем от това "неизбежно положение"?

Мракът,според мен,е и символ на безкрайност и насилие. Страхът дистига до ужас, болка, смърт. Точно в този момент човек не може да се съвземе и очаква опасността, а неизвестността не подготвя индивида да се справи с трудностоте. А сега накъде?

А в мъглата-през безпътните й мрежи,

мълком гаснеща от скръб,

младата луна незнаен път бележи

с тънкия си огнен сърп.

Тъмнината носи също и духовно отчаяние. То убива всички съпротивителни сили,породено е от масова нищета и насилие и това води до невиждане на спасителен изход. Оттук нататък...само мрак! Именно това Смирненски описва в "Зимни вечери":

И пак край смълчаните хижи

вървя в бледосиня мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мъни стъкла.

Но навсякъде в приказките,народните поверия и дори в реалността се появява онзи малък лъч светлина-надеждата,но както в повечето случаи брзо угасва.

В уморения мрак

като копия златни пламтят светлини

и се губят по белия сняг.

Но нима това е ключът към свободата?Според мен нищо не става с чакане!Единственото правилно решение е да се обединим и борим срещу "страха от безпомощността".

Има ли въобще край на мрака? Отговор на този въпрос все още няма. Мисля, че дори и в отаянието продулжаваме да се борим с него. Духовно или физически тъмнината винаги ще е с нас.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.