Има ли амоняк и азотна киселина - има всичко
Друга голяма част азотна киселина се изразходва за преработка на целулозата. С помощта на азотната киселина от целулозата се получава взривно вещество тироксилин и целулоид.
А какво да кажа за динамита? Той дължи съществуването си също на азотната киселина. Когато глицерин се обработи с азотна киселина получава се взривно вещество. Инфузорна пръст, напоена с това взривно вещество - ето какво представлява динамита. Това вещество получено за първи от шведски учен Алфред Нобел, донесло на изобретателя си нечувани богатства. Динамита развързал ръцете на хората при много строителни работи. С лекота и сила той разчиствал пътя на човека през планини и реки.
Но с това ролята на азотната киселина не се изчерпва. нейна помощ се получават много багрила и богатства. а вземем за пример индигото. Години наред това трайно синъо багрило се е получавало от растения, които виреели далеч от Евопа. Индигото било много скъпо,търсено и много рядко. зотната киселина разрешила този въпрос. лагодарение на нея химиците днес получават евтино и качествено индиго в големи количества. Химиците се гордеят със своите успехи в синтеза на различни лекарства, о и тук успехите им биха били немислими без азота и неговите киселина.
Азотът в природата е относително инертен. Под действие на електрични изправания (мълнии) само нищожна част част от него реагира с кислорода и в краина сметка дава азотна киселина,падаща от повърхноста с валежите. Съществува и сложна директна фиксация на атмосферния азот от бактерии и водорасли,превръщащи го в нитрати. Малка част азотни съединения (NH3 и NO) идват с вулканични газове. опадналият в почвата и водите азот се усвоява лесно от растенията и е важен градивен елемент на азотосъдържащите органични съединения. зотът е елемент, оито определя развтието на растителните органимзи. еговата концентрация във водите и океаните е силно ограничена, както друг биоелемент - фосфора.
Растителните и животинки остатъци и екскрементите им отиват в почвата или в дънния бентос. Тук тези органични вещества стават храна на гъби, микроводорасли и бактерии, като при наличието на кислород се получават различни продукти - амоняк азотен оксид, нитрити или нитрати.Те се поемат от коренните системи на растенията и така продължава синтезан нови градивни частици.
Антропогенната намеса в кръговрата на азота е една целенасочена дейност, датираща отпреди повече от 200 години. Изразява се в специално внасяне в почвата на азот и азотни съединения, гавно нитрати или амониеви соли. За да се осигури необходимото количество свързан азот, развита е мощна промищленост, зползваща различни химични процеси за свързване на атмосферния азот. Внасяне на азотни съединения в почвата довежда до значително повишаване на плодородието й.
