Пенсионно и здравно осигуряване

Пенсионно осигуряване - Задължителното пенсионно осигуряване /като част от държавното обществено осигуряване/ представлява дългосрочно осигуряване, което предоставя на осигурените лица различни видове пенсии. Видовете пенсии, според Кодекса за държавното обществено осигуряване, съществуваха и се предоставяха и в условията на отменения вече Закон за пенсиите. Същностните изменения, които провежда кодексът, са свързани главно и преди всичко с изискванията към осигурените лица, условията за достъп и начина на определяне размера на пенсиите. През 2000 г. за придобиване право на този вид пенсия законът изисква минимална възраст за мъжете 60 години и 6 месеца, а за жените - 55 години и 6 месеца. Едновременно с това, споменатият "сбор от точки" /стаж плюс възраст/ следва да бъде най-малко равен на 98 за мъжете и 88 за жените. Всяка следваща година изискването за възраст ще се увеличава с по 6 месеца както за мъжете, така и за жените, докато достигне 63 години за мъжете и 60 за жените. В 2001 и 2002 г. изискванията за "сбор от точки" се увеличават с по 1 точка, т.е. стават 99 за мъжете и 89 за жените за 2001 г. и съответно 100 за мъжете и 90 за жените в 2002 г. На това равнище изискващите се "точки" за мъжете се установяват постоянно на 100. За жените изискването за 90 остава до края на 2004 г. и от следващата пак започва нарастване с по една точка, докато достигне 94.
За здравното осигуряване в България се заговори в първите дни на политическите промени, с възстановяването на Българския лекарски съюз и идеите за реформа на съществуващата система на здравеопазване. В атмосферата на общ ентусиазъм и желание за промяна и на фона на мизерните лекарски заплати за мнозина от медицинските специалисти въвеждането на здравно осигуряване изглеждаше като спасителен изход. Създаде се донякъде невярно убеждение, че само по този начин ще се повишат доходите и престижът на лекарското съсловие в България. БЛС определи няколко приоритета от своята стратегия за реформа на здравеопазването и един от тях беше здравното осигуряване. На редица публични изяви и в отделни изявления на ръководителите на организацията здравното осигуряване беше представяно като система, която ще гарантира справедливост за всички - както за онеправданите специалисти, така и за населението, което вече беше започнало да изпитва недостатъците на преходния период и нерегулираната част на медицинска практика.
Успоредно с това редица съсловия, синдикални и политически организации като БЛС, БСС, КНСБ, КТ “Подкрепа” и др. Започнаха работа по предложение за закон за здравното осигуряване. През 1993г. със заповед на тогавашния заместник - министър по реформата беше създадена нова работна група, включваща представители на всички тези организации, както и на здравната администрация, която имаше за задача да изработи единен съгласуван модел като основа за бъдещия закон за здравно осигуряване. В резултат от цялата тази дейност през есента на същата година в парламента беше внесен законопроект за пенсионното, здравното и социално осигуряване, който обединяваше събиранията на финансовите потоци в единна схема. В този си вид обаче проектът на практика не създаваше условия за реална реформа , тъй като не разграничаваше ясно средствата за здравеопазването и създаваше условия за пренасочването им към други пера.

Пенсионно и здравно осигуряване

Добави коментар

Коментари

За материала