"Тютюн" - нравствената деградация на света на парите

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е на фона на големите събития – национални социални, политически. Романът завладява със стремежа на автора да прониква в най-разнообразни слоеве на българското общество – от тютюноработниците в малкия провинциален град до висшите сфери на финансовия капитал. Чрез образите на Ирина, Борис Морев, немеца фон Гайер писателят показва блестящо крушението и дехуманизацията на личността, когато тя се откъсне от своята среда.

Трагичната драма на личността, сложността на нейния път към света и към себе си особено силно се откроява в образа на Ирина. Противоречив и сложен е нейният образ. Ирина – плахата и затворена гимназистка Ирина – изживяваща първата си любов и първото си разочарование: Ирина- умната , целенасочена студентка: Ирина – влюбената жена, Ирина – студената, пресметлива и зла търговка, която трупа пари продавайки тялото си. Една сложна плетеница от човечност, доброто, морални принципи и безнравственост, студена пресметливост. Сложен и противоречив е пъпят на чистата девойка до пълната житейска и нравствена деградация.

В малкото градче, в което преминават младежките години на Ирина, единственото препитание на населението е отглеждането и преработката на тютюна. Тези малки листа определят живота на много хора. На един те носят немотия, глад, болести, а на други – големи печалби, охолен живот, развлечения. Но Ирина е далече от това – тя е обезпокоена- старият Чакъров е успял да спести пари, достатъчни, за да може дъщеря му да учи в София. А тя , затворената между четирите стени на своята стаичка, чете романи и мечтае за красивия живот на жените, описван в тях, за романтиката на лекарската професия, за красивата, възвишена любов. Ирина среща Борис Морев, мургавият си на Редингота със студените черни очи, които пронизват. Така се ражда любовта между тези толкова различни хора - мечтателната нежна Ирина и пресметливия , хитър и умен Борис, който без да се замисля, жертва любовта си, за да спечели богатство. Ирина за пръв път се сблюсква с огромната сила на парите, макар още несъзнателно се стреми към тях и властта, която носят. Примирената студентка, под въздействието на своя практичен състудент, макар и отвратена от неговия цинизъм започва да се замисля за своето бъдеще. Срещата с Борис, болестта на Мария, стремежът към блясък и лек живот решават нейната съдба. Любовта й към Борис все още е много силна, под нейното въздействие тя забравя строгите морални принципи и норми, забравя мечтите за щастлив семеен живот и става любовница на Борис, мислейки повече за него, отколкото за себе си.

Размахът на търговските операции, неговият трезвен ум, влиянието, което той добива - всичко това кара Ирина да се отрече напълно от себе си и да подчини живота си изцяло на интересите на Борис. Дълбоко е отчуждението й от род и семейство.

В хода на действието все по-оссезаемо “Никотиана” като черна стена стои между нея и роднините й. Бавно, но сигурно тютюнът трови човешкото у нея Борис поставя на първо място “Никотиана”, печалбите, влиянието си върху немския концерн и умишлено я тласка в ръцете на фон Гайер Настъпва второто , най-страшното разочарование в живота на Ирина. Тя разбира, че живее сред хищници, готови да се разкъсат един друг, че печели този който пръв е забелязал слабостта на другия. Страшно, но логично е решението й да излезе победителка от тази борба. Това решение е продиктувано от невъзможността й да се върне към стария живота, от сблъсака на два типа ценностни системи, които са несъвместими.

Още по-категорично е подчертано падението в света на “Никотиана” чрез образа на Борис. Той загубва всякакви нравствени принципи. За него връзката със семейството е само досадно задължение. Презрението му към всякого и всичко става негов спътник. Той не е в състояние да изпита съжаление или състрадание към никого, защото знае, че правилата се диктуват от железен закон – не удариш ли, ще те ударят. Презира конкурентите си, работниците, всички и все пак ловко ги използва в името на целта, която си е поставил. А тя не е само парите. Те са само средство. За него богатството е преди всичко сигурност и възможност да налага волята си да властва над другите. Той отдавна е разбрал, че измежду всички политически цветове само този на парите е несменяем. Следователно целта му е богатството да го направи абсолютно свободен. Развръзката на романа обаче показва илюзорността на тази свобода. Борис умира състарен на тридесет и шест години, изоставен от всички и сам изоставил себе си. Постигнали богатство и власт, той е неспособен да бъде богат със себе си.

Героите на Димитър Димов имат своя фиксиея, завладени с а от мания, която става движеща сила вв живота им. Това е страст, която превръща личността в играчка, без да може да разчита на себе си. Затова в края на живота си повечето от тях достигат до дъното на разочарованието и осъзнават безсмислието на идеите и действията си. Всеки един от тях по своему открива нищожеството си и самопреценката, която те си дават, е по-страшна от всичко друго.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.