Отраслови особености на земеделското производство
Земеделското производство притежава редица особености, които го отличават от останалите отрасли на националния производствен комплекс. Те произтичат от специфика на факторите на производството, които се използват от него. Специфичните особености на отрасъла се отразяват върху поведението на производствените системи и производителите, опериращи в него, върху начините по които се вземат стратегическите и оперативните управленски решения, върху финансирането на земеделските дейности и върху държавната аграрна политика в подкрепа на аграрното производство и аграрния пазар.
Главната особеност на земеделското производство произтича от обстоятелството, че основни фактори на производството са земеделската земя, културните растения и домашните животни. Това са ресурси, които се получават от природата и нямат стойност преди да бъдат включени в производствения процес, в стопанския оборот. Тяхното качество на ресурси се дължи на физическото им съществуване, на човешките познания за качествата им, на наличието на технологии за използването им. Изброените обстоятелства позволява включването им в производствения процес, превръщането им във фактори на земеделското производство и използването им за производството на земеделски продукти и услуги.
Основният производствен ресурс, използван в земеделското производство е земята, с нейните особености – природни дадености, неподвижна, разположена в пространството, невъзпроизводима. Тя не съществува и не се произвежда като готово средство за производство. За да стане средство за производство земята трябва да се култивира и да си осигури достъп на земеделската техника до нея. Върху земеделската земя непосредствено въздействат и природно-климатичните фактори. Те са също задължителни условия за протичането на земеделския производствен процес – фиксират началото и края на работния период, времето за извършване на различните земеделски работи, т.е. определят сезонния характер на земеделското производство. Неподвижната пространствена разположеност на земеделската земя поражда потребността от мобилност на други фактори на земеделското производство, каквито са земеделският труд и земеделските машини. Това налага редица особености в тяхното използване.
Културните растения и домашните животни са трета основна група ресурси на земеделското производство. Те са биологични фактори на земеделското производство, намират се във взаимна зависимост и в постоянно взаимодействие с екологичната среда. Като живи организми те се подчиняват на своите биологични закони за развитие. С тези закони се съобразяват и хората при използването им като производствени ресурси.
Биологичната природа на части от основните ресурси, природно-климатичните фактори и особеностите на земята, превръщат земеделския производствен процес в особено сложен и зависим от тях. Икономическият възпроизводствен процес в земеделието се преплита с естествения процес на производство и може да протече само при наличието на биологичен производствен процес, върху неговата основа, едновременно с него и в неговите рамки. От това следва, че икономическият производствен и възпроизводствен процес се вписва в естествения производствен и възпроизводствен процес. Нещо повече – следващия икономически възпроизводствен цикъл не може да започне преди да е завършил естествения възпроизводствен процес и преди да е изтекъл още определен период от време, наложен от природно-климатичните условия (есенници, пролетници). Той дори не може да стартира на същото място, а в съгласие с изискванията на агротехниката, на друг подходящ и предварително подготвен за целта поземлен парцел. Следователно, при организация и управлението на земеделското производство икономическият подход се съобразява с агротехническия и с агроекологичния.
Едновременното протичане на двата процеса, тяхното преплитане един в друг, поражда потребността от подходяща комбинация на факторите на производството и хармония в съчетаването им, осигуряващи най-високата им продуктивност.
