Не на дрогата!!! ("Поглед към бездната")
Разбираш какво си имал едва когато го загубиш . Когато си на крачка от смъртта, когато си изтормозен и до болка обиден от живота ,тогава се сещаш, че го обичаш и си го искаш обратно. Но защо е нужно да мразиш и тровиш себе си?
Стоя и си мисля колко трябва да си отчаян и обезверен, доколко трябва да ти е писнало от всичко, за да виждаш решението на проблемите си в наркотиците. Какво ти дават те? Може би мигове на блаженство, в които забравяш реалността. Но нима илюзията е щастие? Напротив! Тя е сигурен сигнал, че полужението се влошава със застрашителна скорост. Красиви, готини тийнейджъри, незаменими приятели се превръщат от свежи и способни хора в жалки развалини. Нима някакви прахчета, хапчета и спринцовки са по-сини от младия дух?
Защо тийновете започват да се друсат? В еуфорията на купона, за да избягат от страховете си или по друга причина - все едно - резултатът е един и същ. И е трагичен!
А това е най-страшното - да погубваш по този начин живота си.
Наркоманията е зла орисия за цялото човечество и то трудно би се справило с нея. Но ти не й се давай! Бъди по-силен, по-смел! Докажи, че си специален и заслужаваш да живееш своя живот, колкото и трънлив да е пътя ти. Надежда винаги има. Нали затова сме живи - за да се борим с трудностите и да се радваме на победите.
Лилия Йончева ПанайотоваХа клас
