Не на дрогата ("Вчера")
Днес научих, че Ася е починала. Свръхдоза. Боже! Вчера ли си подхвърляхме шарената топка под черешата на двора? Вчера ли се удивлявахколко добра и весела е тя, колко хубаво говори? Вчера. А днес?
Ася беше много чаровна и обаятелна личност. Майките ни са от един град и са приятелки, ето от къде се познавахме. Не мога да повярвам, че вече я няма. Така и ще я запомня – кака Ася с черната коса, големите тъмни очи, не Аксиния, а просто Ася. Като поотраснахме не се виждахме толкова често, а живеехме през две къщи.
Какво ли не се чу за кака Ася през тези няколко години. Отиде да учи в друг град и се загуби. Започнаха да говорят за нея – шантава прическа, мистериозни автомобили, господа …Не бяхме толкова близки, но въпреки това не вярвах. Казвах си: ”Злите езици пак говорят врели-некипели!” Самата мисъл не ми се връзваше – кака Ася и подобен начин на живот.Дори когато чух леля Галя да говори за това с мама, пак не ми се вярваше. Просто нещата не си пасваха! Говореше се за наркотици,за лошо влияние... Спомням си, че леля Галя сподели с мама: ”И тя ми отговори:”От всичко в този живот трябва да се опита,мамо!” Тогава не осъзнах за какво става въпрос, по-късно разбрах. Господи, какво ли е коствало на тази жена да вижда детето си бавно, но сигурно да се самоубива!
Къде ли не я водеха – по врачки, психолози, лекари…Не и не. Нищо. Тя работеше в града, където учеше, избягала от вкъщи. Живееше с някакъв “бивш” наркоман. С години не се бяха виждали с леля Галя или със сестра си. Сякаш ми говореха за съвсем различен човек. И продължавах да не вярвам. Виждах се със сестра й. Понякога много исках да попитам къде е Ася, но ми ставаше ясно, че ще засегна болна тема. Истината е, че не смеех – едно от благоприличие, друго от страх да не би “клюката” да се окаже истина.
Забравих я постепенно. До днес, когато чух от майка си.
Страх ме е. Тя беше до мен, толкова близо, смеехме се заедно, весели, щастливи… Може би не ме разбирате, а и как бихте могли? Не ви виня. Фактът, че нещо такова се случи толкова близо до мен, така ме потресе, изненадаи уплаши, че нямам думи.
Питам се колко далеч от мен беше проблемът с наркотиците до вчера. Вчера, когато Ася ми подаваше топката. Самият ти, като всеки тийнейджър, си изчел толкова материали за дрогата, че ти е писнало. Знам, и аз мислех така, и на мен ми беше все тая. Но днес не е. Днес това е по-близко до мен от всякога.
Никога не съм пробвала, въпреки уверенията, че било”страхотно”. Не ме е спирал страхът да не стана зависима, да не си разваля реномето или да не нараня някого. Просто ми е чуждо. Сега разбирам – имало е защо да не пробвам. Обещавам си и никога да не опитвам. Заради Ася.
“От всичко в тоя живот трябва да се опита!”Типично тийнейджърско изказване, но с висока цена. Е, Ася, опита ли? Промени ли се нещо? И кокво успя да видиш за своите години?
Изтегли файла (.doc)
