Когато се завръщам
Да, но аз не ти разреших да разбиеш всичко. Пък и нима щеше да можеш? Как ще ме разлюбиш,когато снимката ми още е в потфейла ти и всеки удар на сърцето ти сякаш шепти моето име? Как ще ме забравиш, когато сънуваш най-прекрасните ни дни, а лягайки си вечер,си спомняш за най-страстните ни нощти? Как ще ме оставиш като аз ти взех всичко и без мен ти си нищо? Как ще сложиш край? Не можеш,защото не искаш!
Пръстенът, който беше наречен за мен, сега е на чужда ръка, но другата жена никога няма да е в сърцето ти. Тя ще бледнее като сянка пред спомените ти за мен. Аз ще си отида. Ти така пожела и няма никога отново да съм твоя. Ще ти бъда приятелка, ще ти бъда и любовница, ще бъда онова,което тя не може да ти даде, защотото едва ли има някоя, която ще ме замени, но няма да се върна при теб. А когато един ден намеря мъжа за себе си, ще те изоставя напълно. Ти сам изгори мостовете,които ни свързваха. Обвини ме в нещо неизвършено, за да започнеш да строиш въздушни кули с онази, чуждата, за да рушиш всичко истинско, което имаше помежду ни.
Аз ще се върна, посрещни ме! Ще дойда за миг, за да те питам дали ти липсвах. Ще се появя при теб, за да ти напомня, че някога те обичах. За да ти покажа какво бихме могли да имаме и какво изгуби. И ще осъзнаеш, че съм по-хубава от нея, по-умна, по-добра. И пак ще сме двамата, ще се обичаме... И този път аз ще сложа края, сама ще изчезна от живота ти и ще те оставя с илюзията ти. Дано си щастлив!
