Съчинение разсъждение на "Немили-недраги" 1-2 глава

(Увод) В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов разкрива живота на българския хъш в Браила през периода 1870-1875 както и лятото и есента на 1876. Това време писателят нарича „епоха на великите героизми” и го противопоставя на действителността в следосвобожденска България.

(Теза) Особено ярка представа за този живот добиваме от I и II глава на повестта, където авторът с помощта на различни художествени похвати - портрет, постъпки, реч, сънища и мечти, разкрива страданието и величието на българските хъшове. Писателят отразява както физическото им състояние, свързано с настоящето в Румъния, така и духовното, свързано със славното им минало и желаното бъдеще в родината - България.

(Доказателство) Вазов ни запознава с обстановката, в която живеят българските емигранти и ние разбираме за тежките условия на живота им. В сърцата на младите и честни патриоти се разгоря огъня на свещената борба за свобода. Много от тези възторжени и смели чеда на България са получили кръщение в битките на хайдушките дружини срещу поробителя. А сега принудени да напуснат родните си села и градчета, те търсят подслон в съседна Румъния. Така тези хора се превръщат в хъшове. Защото много са тези които ще кажат:

„та сърце майко не трае
Да гледа турчин, че
Бесней над бащино ми огнище”

В тези встъпителни части на повестта Вазов се интересува от душевните преживявания на героите, от колкото от битовите подробности за живото им. И за да пресъздаде сложната картина на тези преживявания Вазов използва контрасти. Запознавайки ни с вида на хъшовете ние виждаме и много общи черти в тях –преждевременното състаряване, болестите, дрипите с които се обличат, гладът. Но независимо от тези тежки изпитания хъшовете са вдъхновени от подвизите от миналото и днес те участват във великата борба.А да устои на угнетяващата бедност в студената чужда страна, се изискват не по-малко духовни сили и кураж, отколкото в битките . Конфликтът между миналото и настоящето може да бъде решен в бъдещето. Героичното е отминало, сегашното е безлично, но бъдещето може да бъде славно. А докато дойде мигът на саможертвата , балканските орли, като митични герои, ще докоснат с поглед земята си, за да черпят силата й : „ И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълмове на България. На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоменанията им, мечтите им”…

(Заключение) Ключови думи и определения, с които Вазов изгражда представата за хъшовете и техния живот в Браила, са : „ балкански орли”, „герои” , „измъчени от бедността” , „благородство и решителност”. А над всичко и в основата на всичко са свещените символи „ България” и „Свобода”. Заветната възвишена цел на тези страдалци е да се борят и умрат за свободата на България, защото те са и „ предтечите на зорницата на българското освобождение”.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

miyrem ( 2) на 17 Декември 2012
1-2