В какъв свят живея аз
Стоя някъде в моя свят. Оглеждам се наоколо, а всичко тече като кинолента на някой комедиен филм на ужасите. От едната страна виждам хубавите, а от другата – лошите. Дали съм застанала на границата или съм в робство на собствения си свят, който нарочно се е разделил на добро и зло? Решавам да помръдна, но не мога да избера посока. Къде искам да отида? Какво искам да направя? Аз имам право на избор, имам правото да направя това, което искам! Не е ли това свобода – най-висшето изконно право на всеки един от нас?! Да, свобода е! Но тогава защо стоя още тук?! Нима ми трябва още време да размишлявам, гледайки живота си като на кино, и слушайки съвестта си?! А като се замисля, примерите в моя свят са толкова много. Дали искам да си припомням всички или просто се налага...
Раждаш се в един хубав ден и избираш да дишаш, да поживееш, да усетиш пулса на живота как кипи във вените ти. Свободен си да правиш това, което искаш, без да ти пука за последствията. После порастваш... примката се затяга, а свободата намалява. Все по-често чуваш думи като: “Направи това!”, “Длъжен си!”, “Трябва!”, “Налага се!”, “Никой не те пита, така е казано, така ще бъде!”. Все едно ти слагат белезници и те тикат в килията. Когато свикнеш с това, разбираш, че килията е твоят свят. Той все още е неограничен по пространство, само дето вече има едни наложени правила, които ограничават свободата ти, и те превръщат в роб. В роб на живота ти и правилата в него. Цял живот някой ти казва какво да правиш, кое е вярно и кое не. Стремиш се да се харесаш на всички, най-вече на приятелите. Но каква е цената, която трябва да платиш? От какво се лишаваш, за да го дадеш на другите и да станеш герой за тях? Робуваш на едни желания, на едни претенции, с които сам пожелаваш да се съобразяваш. Не ти ли писна да чуваш думи като “Искам!”, “Това не ми харесва!”, “Направи това за мен!”?! Какво получаваш в замяна?! Свобода – Да! Естествено! Свободата си я има, въпросът е ще се възползваш ли от нея и ще кажеш ли това, което мислиш, в очите на другия?! Или ще продължиш да изпълняваш нелепите прищевки?! Не ти ли писна никой да не оценява действията и постъпките ти? – Писна ми! Но какво се променя?! Нищо! Аз съм пораснала – трябва да мога да се справям с всякакви проблеми и трудности, щом искам да оцелея!!!
Живота продължава! Колко още неща те чакат? Колко още неща ще преглътнеш и ще подминеш? Без съмнение много! Ти си роб, макар и свободен да изразиш това, което мислиш! Ти си роб на заобикалящото те пространство и на обединението, в което си, наречено държава. Държава, в която всеки мисли само за себе си, за своята свобода, за своите интереси. В която народът се дели на няколко вида хора, от които най-низшите, най-малките хорица са робите – тези, които се подчиняват на големите особи с тлъсти банкови сметки. Как да живееш в обединение, в което няма равноправие. Как да поискаш да си свободен и да кажеш това, което мислиш, като знаеш, че последствията могат да бъдат фатални за теб?! Сега осъзнаваш ли защо стоиш още тук, по средата между свободата и робството?! Не можеш да избереш нито едното, нито другото! Те са едно цяло – едното не може да съществува без другото!.....
Светът ми отново се разбърка и границата изчезна. Съвестта ми беше спряла да говори. Огледах се, но наоколо виждах само четирите въображаеми стени на невидимата килия, в която се намирах. Едното не може без другото! Тя беше права! И колкото и да ми се искаше светът да е различен, да е по-добър, си знаех, че винаги на хората нещо няма да им харесва, че винаги ще се оплакват от нещо и ще искат повече и повече. Какво повече от свободата – свободата да живееш, да обичаш, да имаш право на мнение. Понякога и това не ни стига или просто напук на всичко решаваме да се откажем от свободата и да бъдем роби. Нямаме смелостта да си признаем, че играем по правилата на собствения си свят.
Искам да счупя стените на моята килия и да видя света си от друга гледна точка! Но откъдето и да го погледна, в него ще има и свобода, и робство – винаги заедно в моя свят! Защото едното не може без другото. Защото ние не можем без тях. И дори да излезна от моя килиен свят, там отвън, ще ме чака нещо по-страшно и по-ограничаващо – големият свят, където мислите ми няма да имат сила.
Наистина ли искам да счупя стените?!.....
