Образът на Крали Марко в народния епос

В драматичното историческо битие на бълг. народ се ражда мечтата за свободен и достоен живот, въплътена в образите на изключителни личности, олицетворяващи най-значителното от ценностната ни система. Един от тях е този на КМ, който съчетава физическа сила и висока нравственост, а това го превръща в идеал.

Образът на КМ в народния епос има много посочни внушения, той е не само нравствен критерий и коректив, но и мечта, надежда, призив за борба, справедливост и свобода.

За много от песните, посветени на КМ е на лице идеализиране, романтично представяне, граничещо с фантастиката и отвеждащо до мига и легендата, а това е естествена последица от стремежа на народа да открои личностите, чиято прозорливост и борбеност са отрицание и преодоляване дисхармонията на робството.

В песента “КМ пуска заключените от самодива извори” епическият герой е в единоборство с митични сили, олицетворяващи злото и хаоса, и победата над тях е възхвала на героичният му подвиг.

Хиперболизираната физ. Сила: 2Ц1 е обикнат художествен похват, който народният певец използва, за до изрази възхищение и респект, за да реабилитира накърненото си народностно достойнство.

Обръщението но овчаря:2Ц# е показателно за авторитета на героя и за народното признание за неговите значителни дела. Това е и постоянен епитет, най-често използван като израз за характеристиката на качествата на КМ.

Фактът, че никой друг освен Марко Прилепчанин, не се наема да освободи изворите, заключени от самодивата, утвърждава идеята за изключителни смелост и сила, без обаче да го лиши и от чисто човешки слабости, които правят образа по-земен и реален, по-близък до народа.

КМ изпитва страх от неземната сила на Вела самодива, за това и “жално” се моли:2Ц2, но като изключителен герой, той има закрила и в лицето на Гюргия самовила, негова посестрима.

В драматичният момент на единоборство със силите на злото моралната подкрепа на Гюргя самовила мобилизира юнашките сили и КМ сам успява да убие Вила самовила, “почернила земята”, а идеята на песента е открито заявена във финала на песента за възстановяване на хармонията със собствени сили и смелост.

В песента ”Марко убива невярната си жена, която го предава на турците” образът на епическия герой е до-обогатен. Той вече е борец не само с/у злото, но и за отстояване вярата в единоборство с “турци друговерци”.

Народният певец използва оригинален худ. Похват, за да разкрие изключителната сила на КМ. Той може да бъде победен само чрез измама или ако е заспал.

Устойчивостта на героя в моменти на изпитания му помага да преодолее физ. Болка:2Ц3 нещо повече, въпреки дълбоките рани да се мобилизира за нови битки, в които да тържествува справедливостта:2Ц4

Образът на Елена невеста на КМ е противоречив и в различните песни има противоположна интерпретация. В песента “Марковата жена Елена помага на Марко да погуби Муса Кеседжия” тя е тази, която му спасява живота, а не негова представителка, която в песента “Марко убива убива невярната си жена, която го предава на турците”.

Единоборството м/у двамата юнаци е грандиозно – води се “три дни и три нощи”. КМ е непреклонен в отстояване на човешкото си достойнство:”...нито глава давам, нито булка!”, но изходът е решен от Елена, която е смела и съобразителна като истинска юнашка невеста, а това поражда и възхищението на КМ 2Ц5

В образът на КМ народът въплъщава своя светъл идеал за юначна личност, чийто свръхестествени качества проправят пътя към свободния, независимия и справедлив живот, превръща го в послание за добро творчество и хармония.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.