Монолога на Хамлет - израз на разочарованието му от света

Трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир задълбочено изследва сложната противоречивоат на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето. Монолозите на героите показват вечното търсене на истината за живота.

Монолоът на датския принц Хамлет в 3 д., 1 сц.ни кара да разсъждаваме за смисъла на живота , за раздвоението човешката личност, за невъзможността за хармония и щастие във време - "излязло от бреговете си", и в общество изпълнено с пороци. Трагичното звучене на монолога е резултат от крайното страдание и разочарование на литературния герой от света. Светлите идеали на Хамлет се разминават с действителността в Дания. Израз на това е упадъка на живота в Елсинор и усещането за безкрайна самота в борбата със злото.

Началото на монолога:>Да бъдеш или не?Туй е въпросът.
Е изпълнено с драматизъм търсене, отговор на вечните човешки въпроси.

Хамлет е раздвоен, защото трябва да реши дали е по-достойно да понесе "стрелите на свирепата съдба "или с меч в ръка да се опълчи срещу безкрайното море от мъки и така да ги "зачеркне всички".Разочарованието му от света го води до това душевно състояние.

Датския принц не е далеч от мисълта за самоубийство. Той се опитва да прозре същността на смъртта -начин да се освободи от безкрайно разочароващия го,с несъвършенството си, свят. Ако тя е заспиване в която изчезват "душевният гнет" и болката, то това е божествен дар.Неговото колебание в това "блаженство" засилва трагизма на личностните търсения:>Смърт...Заспиваш...>И толкова...И в твоя сън изчезват>душевният ти ген и всички болки, >измъчващи плътта ти.

Силата на чувствата, разтърсващи Хамлет е показана в наслагването на многоточия и в повторението на съществителното "смърт".Струпването на съгласните "з","с","ч","ш","щ" наподобява застрашителният шепот на смъртта.

Риторичните въпроси отразяват болката на Хамлет, породена от неизвестността на небитието.

Тази болка обяснява безкрайното човешко търпение на дълголетните "земни мъки" и "безчетните камшици на века ни"

Хуманистът Хамлет точно показва кое поражда неговото отчаяние и разочарование от света.

Те са удивително актуални дори и за нашето съвремие.

Хамлет сам дава отговор на мъчителния въпрос за личния избор. Страхът от неизвестността на живота, от който "никой пътник се не връща", смазва волята на човека и поражда примирението с "познати беди". Той се упреква за този страх превръщащ човека в "бъзливец", отдаден на мъдруване, превръщащо величавото в ниско.

Тези размисли на Хамлет пораждат в нас много въпроси. Може би великите дела се извършват спонтанно, интуитивно, без излишно отлагане или след "мъдруване", предпазващо от грешки?!

Отговорът на Шекспир не е конкретен. Именно в това е величието и актуалността на трагедията "Хамлет". Тя е нравствено и хуманистично послание за хармоничност на света и човека.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

stunio ( 2) на 05 Януари 2008
добро е