Краище - Реферат
Изготвил: Симеон Иванов XI a
Краището е разположено между Заванско-Планинската редица на север и планините Осогово и Рила на юг. На запад Краището е разделено от държавната ни граница със Сърбия и Македония. На изток, територията му се разпростира до Западното Средногорие.
Основната посока на разпростиране на местноста е от северозапад към югоизток.
В северната част се намират котловините Пернишка,Брезнишка и Трънска. Пернишката и Брезнишката котловина са известни под името – Знеполе. На юг от тях, се намират планините от Конявско-Милевската планинска редица – Конявска,Земенска и Милевска планина.
Най – високия връх в Краище се намира в планината Кървав камък – вр.Било – 1737м.
В най-южната част на Краище са разположени Каменишката, Кюстендилската, Сапаревската, Самоковската и Долнобанската котловина. Измежду тях, най-висока е Самоковската котловина – 950м.
Между Каменищката и Кюстендилската котловина е разположена Лисец планина, а между Конявската планина, Струма и Сапаревската котловина – хълмистата област Разметаница.
Краищенската област е с разломно-навлечна структура и се наблюдава наличието на диагонали и надлъжни разломи. Посоката на гънковите структури е северозапад-югоизток. Образуването им е започнало през мезозоя, но съвременния релеф е оформен през неогена. Краището се явява част от морфоструктурата на Краищидите. В резултат на тектонски – грабенови потъвания, настъпили през неоген-квартенера. В основата си, Краището е изградено от стари допалеозойски скали, представени от метаморфни шисти, гнайси и кварцити. На места са прорязани от гранити /Руй планина, Конявска планина/. В котловините е разположена дебела серия от мезозойски седименти. Те са представени предимно от варовици, пясъчници и мергели с триаска и горноюрска възраст. Неозойските седименти са представени от пясъчници, чакъли и конгломерати.
Разпространени са карстовите форми в Земенска и Конявска планина, Любаш.
Най-значителните запаси на кафяви въглища в страната са в Краището. Там се намира Бобовдолски басейн – със запаси над 190 мил. т. Също така Известен е Пернишкия въглищен басейн. В Брезнишко има находища на желязна руда. До скоро в района на гр. Трън се добивало злато. В Краището се добиват и големи количества строителни материали – вар за производство на вар в Зимен и на цимент в Батановци. Има разкрити огнеопорни глини в с. Елов дол, близо до град Земен.
Климатът в Краище е умерено-континентален. В най-южните части при Кюстендилската и Сапаревската котловина, той има преходни черти. От Юг по долината на Струма прониква и средиземноморско влияние. Над 1500м се проявяват планинските черти на климата в планинските райони – Милевската планина, Кървав какък, Руй. Спредните янyaрски t са: -3; -6, а Юлските – около 14 -15. За котновините са характерни температурни инверсий. Точно в резултат на рязка инверсия е измерена и най-ниската температура на територията на страната – (-38,3) 1947г. Средноюлските t са 18 – 22. Валежите в Краището са около 600-750мм, като във височина се увеличават. Максимумът им е през Май-Юни, а минимумът е рпез Февруари. Снежната покривка се задържа 40-50 дена, а по високите части до 3-4 месеца. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни. На места се наблюдава фьонът.
С изключение на р. Ерма, реките в Краището се отнасят към Егейската водосточна област. Главната прека в местноста е р.Струма Подхранването на реките е дъждовно-снежно. По големи реки, овдещи началото си от Краището са Светля, Явор, Арката, Драговищица, Ерма. Режимът им е предимно дъждовен. Някой от реките карстово подхранване в районите с карбонатни скали.
Модулът на оттока във високите части на Краището достига 15-20 l/s , а най – ниски стойности има за Радомирската котловина -0.5; - 1,0 l/s. В Краището са изградени редица язовири Най-голям измежду тях е яз. „Пчелина” На границата със Средногорието се намира яз Искър.
Карстови води има в подножието на Голо бърдо и в Зеленския пролом. Най-голямото богатство на Краището са минералните води. Сапаревски извори, Кюстендилски извори, Невестино, Брезнишки извори, Белчински бани, Долна баня идр. Сапарева баня е най-горещият минерален извор в страната – 104,4 t.
В Краището, характерно е вертикалното зониране на почвеанта покривка. За котловините, характерни са смолниците, а край реките – алувианло – ливадните почви. Над тях се разполагат канелените горски почви, а във височина светнокафявите и планинско – ливадните почви. В карстовите терени преобладават хумусно-карбонатните почви. Ерозичните процеси намаляват качеството на почвените покривки на някой места.
В някой от частите на краище почвената растителност е заменена от културната. Горите имат вторичен произход. За широколистната растителност характерни са: дъб, келяв габър, бук, ясен , мъждрян, бряст идр. Покрай реките върба, топола, елша, воден габър. От храстите най-характерни са глог, леска , дряка, а по карстовите терени – смрадлика и люляк. В ливадите и пасищата е богат съставът на тревните видове – власатка, ливадина, белизма, полевица идр. В Краището се срещат редица ендемити и реликити, акто най-богата на редки растения е планината Голо бърдо, където е разположен резерватът „Острица” Срещат се представители на редиземноморската флора.
В Краището се срещат представители на средноевропейския животински свят. Има сърни, лисици, вълци, диви свине, зайци, невестулка идр. От птиците се срещат ушата сова, горска улулица, кукавица, скорец. Има някой смокове, исойници жълтокоремна бумка , водна жаба, жаба дървесница идр.
