Baвилон
Името Вавилон произлиза от акадската дума Bab-ilim и означава Божия врата. Обаче тази форма е още от акадците или вавилонците неправилно разбрана и произхожда вероятно от една по-стара форма, която днес не се разбира и вероятно е била babbillum. В по-късно време се е погърчило акадското име Bab-ilim, чрез което се образува днешната дума Вавилон.
Евреите са го свързвали пренебрежително с “балал”, дума в техния език, която означава “обърквам”.
За първи път името Вавилон се споменава през 3000 г. пр. Хр.. Около 2200 г. пр.Хр. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр.Хр. към близкия град Ур. При царуването на великия Хамурапи (1792-1750 г. пр. Хр.) града придобил водеща роля в стария Ориент. Той завладял почти цяла Месопотамия и е познат преди всичко чрез Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници със закони.
През 1595 г. пр.Хр. Вавилон бил превзет от Хетите, като кратко време след това попада под владението на Каситите (около 1590 до 1150 г. пр.Хр.). Каситите направили града-държава Вавилон за столица на Вавилония. Вероятно града става религиозен център на царството през 12 век пр.Хр., когато Мардук се издига до върховен Бог на месопотамския пантеон.
След 1158 г. пр.Х. до към края на 8 век пр. Хр. Вавилон е владян от различни династии, когато попада под влиянието на Асирия.
При управлението на царете на Нововавилонското царство, което било основано от Набопаласар (605-562 г. пр. Хр.), халдейската династия достигнала своя разцвет, чийто апогей бил по времето на сина му Навуходоносор II.
Александър Македонски завладял града след битката при Гавгамела и бил приет като освободител. Той поставил престола на неговата империя в последствие във Вавилон, където по-късно починал.
Градът е известен със своите висящи градини и със строежа на Вавилонската кула.
Бил е открит и изследван между 1899 и 1917 г. от немския археолог Robert Koldewey.
Според античния гръцки историк Херодот Вавилон бил един "огромен град", "разкошно построен - според мен - като никой друг град на света". Той би трябвало да е имал 86 км дълга стена със сто порти. Освен това както се разправя е имало три и даже четери етажни постройки.
При разкопките на Koldewey се установило, че масите на Херодот били доста преувеличени, въпреки че 18 километровата стена все още изглежда импозантна. Вавилон бил построен от двете страни на р. Ефрат. Градът бил обкръжен от двойна стена, като на северната страна имало допълнително укрепление, където се намирала и лятната резиденция на царя.
Същинския град се намирал в вътрешността на третата двойна укрепителна стена. Най-важната измежду осемте порти, Ищар-Порта, може да се наблюдава в Пергамон музеум в Берлин. Улица на шествията водела през града, покрай царския двореца до храма на Мардук и до Вавилонската кула.
Вавилон е бил основан от Нимрод (виж в Битие 10:9,10; 11:1-9). От самото начало градът е бил символ на неверие в истинския Бог и на предизвикателство към Неговата воля, а неговата кула - паметник на отстъпничеството, цитадела на бунта срещу Него. Пророк Исая представя Луцифер за невидимия цар на Вавилон (виж в Исая 14:4,12-14).
Основателите на Вавилон имали за цел да установят едно управление, което да бъде напълно независимо от Бога. Поради тази причина Бог счел за подходящо да събори кулата и да разпръсне нейните строители (виж в Битие 11:7, 8). Периодът на временен успех бел последван от един повече от хилядагодишен период на упадък и подчинение на други народи.
По-късно в книгата Даниил се докладва за царуването на вавилонския цар Навуходоносор II, който подтискал Божия народ и отвел много евреи в плен. В негово време се превръща Нововавилонското царство в една световна империя, която бива сравнена в пророчеството на пророка със "злато" и по-този начин по-високо оценена от следвашите царства след Вавилон (виж Даниил 2:38).
Очевидно към края на 1 век сл. Хр. християните вече наричали Римската империя с това загадъчно име Вавилон (виж в 1. Петр. 5:13). По това време величественият някога буквален град Вавилон лежал почти, ако не и напълно, в развалини, представлявал една ненаселена пустиня и по този начин - една нагледна илюстрация за неизбежната съдба на тайнствения Вавилон. Юдеите страдали, както никога преди това, от безмилостната ръка на Рим така, както някога пострадали от Вавилон, а християните също претърпяли неколкократни спорадични преследвания от неговата ръка. Сред юдеите, а също така и сред християните, Вавилон бил станал по този начин едно подходящо и инкриминиращо понятие, което представлявало имперския Рим.
Този тайнствен Вавилон е тема и на пророческата книга Откровение (виж там 14:8; 16:19; 17:15; 18:2,21). Тертулиан, който живял в края на 2 век, заявява, че понятието Вавилон в Откровението се отнася за столицата на имперския Рим.[1]
Съвремени тълкуватели виждат в наименованието "Вавилон" от Откровението една религиозно-политическа система, която е показана чрез символа на духовното "блудство" (Откр. 17). "Блудстване" се разбира в този случай, като "незаконната" връзка между църквата и държавата (виж Откр. 17:18; Яков 4:4).
След войната в Ирак през април 2003 г. американските войски изграждат защитен пункт около Вавилон, за да защитят античния град от крадци и вандали. По-късно, на 3 септември 2003 г. ръководството на пункта е поето от полски войски. Според доклада на съхранителя на британския музей John Curtis през 2003 и 2006 г. развалините на града са съществено повредени - например улица, павирана преди 2600 години, е разрушена от караните по нея тежки военни машини.
